ДестиниКуест-приключен
Влязох в Акт 2 с показатели: Скорост 8, Сила 7, Броня 1.
Отидох в Акт 3 с показатели: Скорост 11, Сила 21, Броня 1.
В Акт 2 беше по-интересно, подмених цялата екипировка на героя си, имаше и битки, в които трябваше да използвам по 3 отвари, за да спечеля. Но пък със специалност джебчийство скоро станах доста богат и нямах проблем да си ги купувам. За Акт 3 се промених на Shadow Stalker, понеже това влияе на заровете за скорост, пък за мен като Мошеник е важно да печеля почти всички хвърляния за скорост.
Ужасният проблем на Акт 3 са “саламите” от посредствена литература. Понякога минаваш през 5-10 епизода от литература с най-посредствено качество. Още в Акт 1 спрях да чета литературния текст, но в 3 човекът си е повярвал, че е писател и се е получило нещо жалко. Освен това Акт 3 отстъпва като качество на куестовете и полза от добавените предмети.
Във финалната битка влязох с показатели: Скорост 15, Сила 26, Броня 0. Поизлъгах, за да ги сдобия и не мисля, че има друг начин. В куестовете на Акт 3 често се среща двама твои спътници да бъдат атакувани и ти да решаваш на кого да помогнеш: ако решиш да се биеш с тези, отиди на А, ако решиш с другите, отиди на Б. Битките не са трудни, но предметите, от които можеш да избереш след всяка победа са различни. И е важно с кого избираш да се биеш (абсолютно случаен избор, понеже не знаеш нито силата и специфичните умения на противниците, нито техните предмети). Та… аз проверих схемата, видях къде са предметите, които са ми полезни (както виждате, разкарах напълно бронята, понеже със скорост и специални умения плюс малко отвари докарвам нещата дотам, че не ми пука особено да ме удрят – допускам го 3-4-5 пъти по време на битка и с умения като Evade & Steal правя така, че да не ми е фатално) и после си избрах полезните за мен противници.
Разочарова ме тази книга, нищо интересно не видях в нея. Така прехваления от автора баланс никакъв го нямаше. Няма и кой знае каква стратегия. Преиграваемост има, понеже след като съм играл мошеник, после мога да избера да съм магьосник или воин. Но само дотолкова, а в самата игра всичко е доста статично.
До седмица-две бих опитал да изиграя една игра като магьосник и без да гледам схемата пред мен за разположение на подходящи специални предмети. Подозирам, че тогава ще е невъзможно да спечеля. Просто няма как да направиш правилните избори. Например, има една корона, която ти дава Сила 1, но с два камъка от други куестове силата се вдига на 5. Единия от тези камъни ти се пада само по случайност, вероятността е 33,33% и се решава с хвърляне на зар. Ако не сложа тази корона, трябва да се задоволя с предмет, който ми носи две точки Скорост и две точки Броня. Бронята ми е абсолютно излишна, аз като мошеник гоня само Скорост и Сила. И всъщност имам 33% шанс да получа предмет, който да вдигне важните за мен качества не само с 2, а с цели 5 точки. На три предмета да не ми се падне този шанс и показателите ми ще спаднат под допустимото за победа ниво. Малко е тъпо, при положение, че трябва да се екипираш сериозно.
Иначе, пребивах ги като кучета. Минах през около 60 битки в цялата игра, ожт тях 2-3 да бяха по-заплетени. В другите биеш с лекота, а то в книгата освен битки и посредствени литературни излияния (на човек, който вероятно освен долнопробно фентъзи друго не е чел, а му е промит мозъка от компютърни игри от типа на Диабло), друго няма.
Мисля, че приключвам с опитите да се поуча от чуждия опит. Разбира се, трябва да призная, че тази книга-игра е доста по-добра от много от българските книги-игри, в това число и от някои от моите. Ама е писана 15 години по-късно и то в Англия, където средата предполага по-качествени изпълнители. Убеден съм, че ако седна да пиша, ще направя нещо в пъти по-добро, този път и откъм обем:)

И аз имам Дестини куеста, но докато четях двете ти теми се чудих за същата книга ли говорим?
Щото мойта мислех да я накъсам на парчата след акт 2, да отида в градината и да я запаля, напълно забравяйки че някога е съществувала или съм я чел. Спря ме само факта че е книга и не е правилно да се прави така.
Литературата няма да коментирам, то почти няма такава. Ти самият го казваш – отвратителни са напаните на човечеца. Остава играта и историята.
)
Играта, нещото което трябва да прави тази книга (нали е книга-игра, за*би че пие игра на стратегия) изобщо липсва. От написаното виждам че си ровил епизод по епизод, точно както и аз, за да провериш къде са предметите. Да ти направи впечатлени че ти нямаш НИКАКЪВ ИЗБОР в цялата игра? Абсолютно всички избори са фиктивни, не променят с нищо историята, не ти помагат с нищо, едно голямо нищо. Във всеки акт, във всеки куест. При вампирите в замъка, в блатото, в потъналият град. Нищо. Налага ти се да минеш през един два екстра епизода “литература” след което минаваш на централният епизод. Няма екстра предмети (понякога има за да съм честен – ако избереш например наляво или надясно в тунел ха-ха), няма екстра информация която да ти помогне, няма…нищо. Единственият избор който имаш е коя броня/оръжие да си екипираш. И да мяташ зарове до припадък. Със същият успех можеше човечеца да напише роман без епизоди, просто през всеки 2-3 страници ще ти казва “запиши в дневника си този или онзи предмет по избор, след което проведи битка с еди-кво-си”. Пълна скръб.
Единственото което мъничко ми хареса беше историята. Поне тя не беше чак толкова изсмукана от пръстите (въпреки че и там може да се поспори). Но не е и кой знае какво.
Книгата няма никакъв replay value. Какво ще преиграваш като то няма какво? Друг клас, за да събираш други предмети? Моля ти се.
Любопитен съм успя ли да разбиеш логическите задачи? Все пак ти си краля. Аз лично само 1 (тая лесната). Другите 2 по мое мнение са лишени от всякаква логика (освен тази която автора е намерил, разбира се
Та, края на поста ти, в който откровено казваш че книгата е по-добра от доста български, че и от някои твой е смешно. Нямам идея защо си го казал, но чесно казано НЯМА книга-игра която да е по-слаба от Дестинито. Защото то не е книга-игра по какъвто и начин да го гледаш. Няма. Нито някоя от книгите на Сим Николов (колкото и абсурдни, нелогични и т.н. да са, все пак са криво ляво игри), нито недоразуменията от “изери своето приключение”. Да го признаеш очевидно трябва да имаш мнооооого ниско мнение за книгите които визираш.
Първият ти пост след като си минал акт 1 ме шашна малко, но си викам – кефи се на битките както и аз, още не вижда че игра няма. Чакай да стигне до краят на 2. Но това тук…незнам. Нямам обяснение, честно. Предполагам си се кефил че си ги мажел, въпреки че с крадец трябва да са ти пукали доста канчето. Моят първи и единствен герой беше такъв – акт 2 арената, както и акт 3 – почти невъзможни.
Все тая. Хващай се и пиши твоята, ми не се занимавай с глупости. 6-те бона няма да се саберът, поне направи подарък на децата за Коледа. Нещо благородно, не меркантилно.
Малко грубичко е това мнение и, което е по-лошото, има доста непонятни неща за мен. Приписваш ми изказвания, които не съм направил. Например, никъде не съм казал, че книгата ме кефи.
Не е вярно, че няма избори. Не са точно изборите, характерни за книга-игра, но това е различен тип книга-игра, Диабло-тип (и за моите спортни книги-игри имаше подобни мнения в началото). Не играя такива игри на компютър и не виждам смисъл да се пренасят на хартия, но щом има хора да ги купуват… За изпълнението си казах, че го намирам за слабо.
Трябва да избираш внимателно екипировката си, да внимаваш какви отвари купуваш и да вземаш правилни решения в битка. Не е кой знае какво, но в много от българските книги-игри няма и толкова. Не мисля, че Дестини Куест е по-слаба от Островът на динозаврите, например. Посочвам своя книга. Колкото до книгите на мои колеги, отдавна е ясно, че смятам повечето от тях за недостатъчно добри.
Преиграваемост има, ако след Мошеник играеш с Воин, защото необходимите специални умения са доста различни. Не казвам, че е страхотно, просто има преиграваемост.
Не успях да реша задачата на епизод 456, макар да знам, че правилният отговор е 272. Поне 30 минути я мислих. Другите две са лесни за мен, но аз съм завършил Софийската математическа гимназия. Тази на 530 ти се е опънала. За мен тя няма място в такава книга, дори когато е предназначена за по-големи читатели.
В първата колона има 6 числа: 3 – 5 – 10 – 13 – 26 – 30 – ?
Тръгваш от 3. Прибавяш 2, умножаваш по 2, прибавяш 3, умножаваш по 2, прибавяш 4 – така стигаш до 30. Сега е ред на умножение по две, така че търсеноточисло е 60. С подобна логика другите две числа са 56 и 15. Сборът на трите е 131 и това е отговорът.
“Хващай се и пиши твоята, ми не се занимавай с глупости. 6-те бона няма да се саберът, поне направи подарък на децата за Коледа. Нещо благородно, не меркантилно.” С такъв тип изказвания няма да се разберем. Първо, самочувствието, с което ми даваш акъл и указания е съвсем не на място. Второ, не ми пука изобщо за Коледа, не признавам религиозни празници. Затова и мохамеданчетата не бива да се надяват на подаръци от мен. Ако инициативата успее, книгата ще излезе вероятно в началото на 2013г.
И накрая, това е много дразнещо: „Нещо благородно, не меркантилно”. Донякъде съм готов да се съглася с оценката на Джордж М. Джордж за Инициативата, че се развива в егоистична посока (понеже едни хора събират пари, издаваме си книга и тя си е само за нас). Но меркантилно… Май трябва да се позаровиш в тълковните речници. Оттам ще разбереш и какво означава „благородно”.
Обичам унищожителните коментари. Иначе, по темата – мислех да си купя Дестинито, но като че ли ще се пренасоча към Малазанските тухли.
Само хейтърчета насам-натам, бе!
Ще се “саберът” ни бой са, уа!