Тухлата Дестини Куест
От любопитство, а и за да вляза в час с новите неща в жанра, поръчах си Дестини Куест. Трябва да призная, отвън изглежда впечатляващо. Обем, цветни карти… но пък напълно липсват илюстрациите. Има само няколко малки, схематични рисунки, които донякъде помагат да се посъживи налятия текст.
Неприятно впечатление ми направи това разгръщане нагоре-надолу по страниците. От 40 на 300, после на 120… аз самият не бих писал повече по този начин, напълно достатъчно е различните избори да не са на същата страница с епизода, в който се прави избор.
Досега изиграх Акт 1. Макар отгоре да пише “A Game of Strategy”, за момента стратегията ми е проста и печеливша: първо минавам означените като най-лесни куестове, после следващите по трудност… Размазах и легендарните чудовища, и Бос-а на първо ниво. Казват, че това било загрявката… да видим.
Като за загрявка, скучна ми беше. В нито една битка не се стигна до критична ситуация, а само в една от поне двайсет битки прибягнах до отварите, които ми дават точки живот - там трябваше да бия противника без да използвам едни руни, за да взема по-як предмет.
Другото, което ми се набива на очи: трябва да се вреш навсякъде, да проверяваш всичко. Само печелиш от това.
Липсва ми възможността да складирам вещи някъде, извън раницата. Липсва ми и възможността да продавам вече ненужните оръжия дори на ниска цена. Липсва ми и възможността сам да проектирам оръжие, плащайки много пари за него. Според мен читателите щяха да се кефят, ако можеха да създадат един предмет, вдигащ показателите на героя с общо 10 точки (прелистих книгата преди да я зачета, така видях, че най-мощния предмет ти дава 8 точки) и с точно определено специално умение.
Предстои Акт 2.
Благодаря за това ревю. Още една причина да смятам, че тази игра не би ми харесала.
Разгръщането напред-назад е много дразнещо, радвам се, че поне при теб няма да го има. Считам го за подигравка с читателя – вместо да играе си губи времето да отгръща напред назад (понеже това не е електронна книга и съответно няма интерактивни препратки).
Стратегията “отиди навсякъде” води до слаба игра. При Света на Уоркрафт има смисъл – там си плащаш абонамент. Но тук – не ми се вярва.
Би ли казал нещо за куестовете – има ли нещо наситено с емоции, един вид награда, която да ти достави морално удоволствие, не просто + ХХ на даден стат?
Емоциите са индивидуално нещо, не се наемам да давам прогнози. Лично за мен няма кой знае каква емоция.
Нямам представа как ще я кара нататък, но поне в Акт 1 балансът никакъв го няма. Пребивам ги като кучета. Примерно, лесните куестове са три. И трите са направени така, че началният герой да може да се справи с тях. И понеже с всеки куест ставаш по-силен, на последния от лесните куестове на практика има нулева интрига.
Прегледах списъка със специални умения с желанието да открия комбинации. Ето пример за комбинация. Специално умение “backfire” ти дава възможност да нанесеш 3 зара щета, в замяна противника нанася два зара щета (елиминира се защитата от бронята). Ако спечеля рунда за скорост (с “trickster” го печеля чрез специално умение, ако с простото хвърляне на зарчета загубя), после използвам “backfire” и “critical strike” (което казва, че няма смисъл да мятам зарчета за нанасяне на щета, приемам че всички са шестици). Към това се добавят уменията “acid” & “sear” – и двете добавят по 1 към всеки хвърлен зар за щета. И излиза, че в един рунд мога да нанеса 24 точки щета. Понеже всеки предмет носи на героя най-много едно специално умение, трябва да се подбират добре предметите. Но понеже броя на куестовете е ограничен, а предметите са заложени в епизодите, на практика е силно осакатена възможността да подбирам предмети на база на специалните им умения.
За момента емоцията ми идва от желанието да ги пребия като кучета и на второ ниво. Но може би балансът се затяга нагоре и няма да ми е толкова лесно.