Изявление на Майкъл Майндкрайм – август 2014 г.

1

За настоящето

Хвърлям всичките си усилия в „Пътешествието“ и се надявам, че ще успея да видя тази книга-игра издадена до края на годината. Промених сериозно плановете си за този проект. Замислен като реклама на книгата-игра за Инициативата, той заживя свой живот и в крайна сметка се принудих да го превърна в нещо самостоятелно.

Не съм от авторите, които си измислят красиви истории за процеса на писане. В миналото бях доста дисциплиниран, докато сега май не знам как да се справя със свободата. Вероятно можех да съм завършил отдавна книгата за Инициативата, ако не бях толкова податлив на разни хрумвания. Надявам се да ви харесат, особено онова с код ММ1.

Приключенията на четиримата приятели ще завършат с „Пътешествието“. Основната причина за това е желанието ми книгата за Инициативата да се върне към класиката – епична история, в която герой е самият читател. Вместо да се съобразява с особеностите на четирима чужди герои, читателят ще има възможност да играе себе си.

Повечето от случките, които подготвях за книгата-игра за Инициативата, ще бъдат използвани с леки промени. Не съм се насилвал да използвам вече направеното, просто оценявам случките като добри и смятам, че заслужават да видят бял свят. Груповите случки влязоха в „Пътешествието“, а някои индивидуални мисии на героите ще бъдат преработени и ще влязат в книгата за Инициативата.

За бъдещето

От доста време е ясно, че именно „Пътешествието“ ще определи съдбата на Инициативата. Забавих се много, с което създадох доста проблеми на организаторите. Единственото оправдание чакането да продължи е, ако те харесат „Пътешествието“.

Борбата е „Пътешествието“ да излезе до края на тази година, а книгата-игра за Инициативата да излезе към края на следващата. Сигурно е, че ще се откажа, ако „Пътешествието“ не се хареса на организаторите. Това е една от най-важните причини да се старая толкова.

В предишни изявления се чувствах длъжен да говоря и за проблемите си. Сега ще подмина тази тема. След толкова голямо забавяне, вече нищо друго няма значение, освен качеството на крайния продукт.

За „Пътешествието“

Макар да се старая много да пиша добре, не допускам, че мога да впечатля с литературен талант. За сметка на това искам да ви хареса играта. Вярвам, че именно там съм добър и ще ви накарам да го оцените.

„Пътешествието“ не е книга-игра, която можете да четете прави в автобуса. Дневникът съдържа 6 големи таблици, събира се на две страници и се използва често. Изборите почти винаги са с последствия, които се отразяват на различни показатели. Пригответе се за сериозна игра!

Както и в „Отново заедно“, героите могат да печелят точки Удоволствие. Освен това общите преживявания им носят точки Приятелство. Не бива да се забравя и откъде идват парите, които правят възможно това преживяване – Асен трябва да се докаже като добър професионалист, да свърши добра Работа. Това са и трите основни цели в книгата. Читателят може сам да избере в началото на всяка игра за какво се бори: за максимално постижение в един от тези три показателя, или за баланс. Всяка от тези четири цели предполага различна стратегия, което гарантира интересни преигравания.

Читателят може да избере и ниво на трудност, което подхожда на уменията му, на нивото на познаване на историята и на моментното му настроение.

Не вземам никакви мерки за предотвратяване на измами при четенето. Можете да ползвате моя продукт както ви харесва. Стремежът ми е да го получите без грешки.

Броят на епизодите ще е поне 500. Опитвам се да не ги раздувам. Дългите епизоди не са разбити в салами. Стремежът да вкарам повече случки и да разработя добре всяка случка води до нарастване на броя на епизодите.

Евгений Йорданов нарисува 12 илюстрации – портрети на всеки от четиримата приятели плюс 8 илюстрации на цяла страница. Ако „Пътешествието“ излезе като самостоятелна книга, двамата с Димо ще направят и корицата.

„Пътешествието“ е предназначено за по-възрастни читатели, поради което историите се разказват, без да се спестяват подробности. Героите не са светци. В това отношение историята се доближава до поредицата за Хлапето.

Както и с „Отново заедно“, участниците в Инициативата ще имат възможност да заявят желание да получат безплатно екземпляр от „Пътешествието“. Доставката ще бъде безплатна за територията на България, а при желание на участника, книгата ще бъде с мой автограф.

Накрая бих искал да ви благодаря както за доверието, така и за търпението! Черпя сили от отношението ви към мен и се старая да не ви подведа!

“Отново заедно” – интервю с автора

0

С позволението на BigBoxGames, препубликуваме последното интервю на Майкъл Майндкрайм:

Отново заедно

Книга-игра на Майндкрайм

във втория брой на “Призвание Герой”

 

Снимка на корицата на "Призвание Герой" 2

 

Ако сте чували за книгите-игри и не сте научили за тях съвсем скоро, то мога да се обзаложа, че името Майкъл Майндкрайм не ви е непознато и вероятно сте чели не една негова книга. Той е любимец на голяма част от читателите, има над тридесет издадени книги-игри (шест под псевдонима Стюърт Дарк) и повечето от тях са абсолютни бестселъри за нашата страна. Творчеството му е изключително разнообразно жанрово – от историческо/епично/градско фентъзи, през приключенски и екшън тематики, до книги в сферата на спорта и музиката.

За радост на всички фенове, след повече от тринадесет години от последната му книга, той се завръща с ново произведение, което можете да откриете на страниците на втори брой на „Призвание герой”. В него той отново вдига летвата и експериментира в напълно нов жанр и стил, но най-добре да научите повече от самия Майкъл:

Здравей! Радваме се да те видим отново на „терена” на книгите-игри след толкова години. Разкажи ни накратко за себе си.

Казвам се Димитър Дафовски. Започнах да пиша през лятото на 1992-а и за осем години публикувах над тридесет книги-игри. Имам сериозен принос за утвърждаване на виждането, че този жанр не е само за деца. Успях да наложа спортните книги-игри, а една от тях, „Боговете на футбола“, влезе в десетката на най-продаваните книги в България за 1994-а година. Правех опити да разнообразя тематиката на произведенията, да изляза извън клишето да се пише само фентъзи или фантастика. Така се появи „Пробивът“ (разказ за създаването на първия албум на рок-група) и поредицата за Хлапето (поучителна история за възхода и падението на един симпатичен престъпник, която беше разбрана от читателите, но като че ли се оказа трудносмилаема за колеги и издатели). Бях определян като скандален както от колегите си, защото открито споделях лошото си мнение за произведенията им, така и от издателите, защото се борех за по-добро заплащане на авторския труд. След като некомпетентността, мързела и печалбарството съсипаха жанра, се принудих да сменя професията и от лятото на 2000 г. се занимавам с различни бизнеси в интернет.

Едно време „Гънс” бяха голямо вдъхновение за теб. Успя ли да отидеш на концерта им в София и хареса ли ти?

160px-Michael_Mindcrime

Харесва ми да ходя на концерти и не пропуснах този фестивал. Честно казано, повече ми  харесаха Ugly Kid Joe. Не мисля, че в София дойдоха “Guns `n` Roses”. Видяхме новата  група на Аксел Роуз. След разпадането на “Guns `n` Roses”, следях кариерата на  членовете на групата и единствено албумите на Изи Страдлин ми харесват.

Бях разочарован от завръщането на Аксел. Не само от концерта, а и от албума „Китайска  демокрация“. Надявам се моето завръщане да не прилича на неговото.

Как реши да зарадваш читателите си със своето завръщане към жанра?

Беше емоционална реакция и стана съвсем случайно. Всичко тръгна от дискусии във форум за книги-игри, където многократно обяснявах, че няма условия за мое завръщане. Бях убеден, че няма как да бъда склонен от някое издателство да пиша отново, но се оказах неподготвен за активното желание на читателите да видят нещо ново от мен. Зароди се Инициатива за нова книга-игра на Майкъл Майндкрайм, повече подробности за която могат да бъдат намерени на този адрес: MindcrimeProjectInfo.com.

Накратко, група хора събраха пари, с които да бъде финансирано издаването на моя нова книга-игра. Проектът не е с цел печалба и книгата няма да се появи на пазара. Когато излезе от печат, бройките ще бъдат разпределени между участниците в Инициативата. Аз пиша без хонорар, заради удоволствието да създам книга-игра по свои стандарти и без да се съобразявам с чужди мнения и наложени ограничения.

Привлече ме идеята да разгърна история в рамките на повече от 1 500 епизода, а също и това най-сетне да видя своя книга-игра в луксозно издание с дебели корици. След дълго обмисляне най-сетне се спрях на варианта да разкажа съвременна история за четирима приятели, които израстват заедно от деца и трябва да запазят приятелството си през годините. Историята проследява шест етапа от техния живот. Книгата ще се казва „Заедно в играта“, а действието се развива в България. Стремя се да пиша за неща, които познавам, да не прибягвам до циркаджийски номера за привличане на вниманието и да разказвам истории от истинския свят. Най-важната цел е да се получи добра и увлекателна игра.

До няколко дена очакваме излизането на новата ти книга-игра, „Отново заедно”, като част от втори брой на сборника „Призвание герой”. Ще ни разкажеш ли малко повече за нея?

„Отново заедно“ се развива в един-единствен ден от живота на героите, които са двадесет и седем годишни мъже. Всеки от четиримата герои е представен в мини-игра, която помага на читателя да го опознае. След това те се събират заедно, за да прекарат вечерта в игри, както са правили многократно в миналото. Читателят трябва да помогне на героите да се справят с предизвикателствата на деня и да изкарат добре заедно. Получи се доста обемно произведение с 258 епизода и 30 000 думи.

В „Пробивът” отново описваше група герои в реалистичен свят? Виждаш ли „Отново заедно” като наследник на тази книга-игра, или е нещо съвсем ново като усещане?

За мен музикалният свят съвсем не е реалистичен. Както и гангстерският свят на Хлапето и Лари Стоун, за които писах под псевдоним Стюърт Дарк. Това са теми, които предизвикват интерес и успешно съперничат на сблъсъци с извънземни цивилизации или спасяване на красавици от дракони, но са също толкова нереални за обикновения човек.

Сегашните ми герои са нормални хора. Преживяват интересни случки и са изправени пред сериозни изпитания. В „Отново заедно” и в неговото продължение, „Пътешествието”, основната цел на играча е приятелите да си изкарат добре. В обемния проект „Заедно в играта” целите са много повече, а постигането им е значително по-сложно.

Разкажи ни малко повече за продължението.

Реших да напиша „Отново заедно“ като компенсация към участниците в Инициативата за забавянето на основната книга. В началото си мислех за кратък разказ, който да представи героите от „Заедно в играта“. После историята се разгърна неудържимо, в мен се появи желание да напиша малко предистория и нещата излязоха извън контрол. В крайна сметка историята свърши там, където първоначално трябваше да започне!

В „Пътешествието”, което ще влезе в брой трети на „Призвание герой”, играта става по-динамична, има повече възможности за избор между алтернативни пътища. Читателят вече познава героите, свикнал е и с начина, по който се разказва историята, затова вдигам скоростта, както и нивото на трудност на играта!

Още подробности за книгата-игра на Майкъл Майндкрайм можете да научите от сайта на Legacy of Kreya.

Юли 2013: Изявление

0

Добрата новина е, че много скоро ще можете да прочетете най-новото написано от мен и да прецените дали си струва чакането. Лошата е, че изоставам с плана, който бях набелязал в края на февруари.

Много трудно напредвах, защото не бях уверен в себе си. Пишех неща, които ми се струваха слаби още на следващия ден. Понякога случките изглеждаха добре на схема, после ми беше трудно да налея текст. Правех единственото, което мога да правя в такава ситуация – да продължавам да опитвам, да се боря, да се надявам на пробив.

И навремето съм имал проблеми, но тогава можех да се концентрирам много по-добре. Можех да забравя за всичко останало и да се занимавам само с писане. Сега не ми е толкова лесно, имам неотменни задължения, както и влошено здраве.

Постигнах пробив едва преди няколко седмици. За един уикенд нанесох промени в дневника и в правилата на игра, и, когато промених уводната си случка спрямо тях, разбрах, че нещата си идват на мястото. Оттогава насам успях да приключа с началните материали (въведението, правилата, началните епизоди за попълване на дневника, които са си цяла отделна глава).Приключих и първа глава от първоначално замислените шест.

След това реших да използвам тази инерция и да поработя върху разказа, с който обещах да участвам в Призвание Герой. Много ми се иска да подложа на проверка напредъка си и вторият брой на сборника идва тъкмо навреме. Искам да видя как ще се приеме написан от мен материал – първо от съставителите на сборника, после и от читателите.

Най-късно на 20-ти юли разказът ще е минал мои редакции и ще бъде предаден на съставителите на Призвание Герой. Междувременно те правят опити да ми намерят илюстратор, понеже Евгений Йорданов е доста зает в момента и не може да поеме извънредно натоварване.

Всеки участник в Инициативата при изявено желание може да получи една бройка от сборника безплатно. При заявено желание от участника ще разписвам бройката. Организаторите на Инициативата ще изяснят как точно ще става всичко.

 

Go to Top