Значими идиоти
Виждам, че ми е наложен бан във форума на книги-игри.нет. Потресен съм. Знам, че Уейн е долнопробна твар, знам и че СекъндШу е идиот. Но какво е накарало Торо да ми наложи 45 дневен бан, и само 33 минути по-късно да го промени на 30-дневен бан!? Сигурно са объркали някаква сложна формула, по която изчисляват наказанията ми, а после са се усетили и са се отнесли справедливо към мен.
Отвратен съм от цялата работа. Ако Торо е формулирал това (а май няма кой друг да е, при положение, че изявлението идва от него), бих искал да бъде така добър да си го защити:
Mindcrime получава 45 дневен бан заради константно погазване на правилата на форума и неуважението в комуникацията, което проявява към значителна част от потребителите, с които влиза в дискусия.
Заради десетина идиота с доказани качества не може да бъда обвиняван за лошо отношение към “значителна част от потребителите”. Нека Торо да бъде така добър да преброи на колко хора съм отговорил с огромно внимание и уважение в една от най-популярните теми на управлявания от него форум. И да каже какво значимо има в идиотите, че да са по-важни от такова мнозинство.
Мишо има основания да е гневен за тази глупост, която е станала.
Но според мен, публикации на блога като тази имат негативно влияние над инициативата… и отблъскват от нея хората, които не се занимават с форума и им е все тая за агитките и лагерите, които се заформят там.
Сложен проблем е кое привлича и кое отблъсква, да не говорим за допълнителната мярка “кое колко привлича или отблъсква” Със сигурност, едно благо държание към всички би накарало повече хора да ме одобряват. Но също така е сигурно, че позата на благ мъдрец води до едно по-умерено харесване, по-пасивно някакси. Пък аз винаги съм бил краен и понеже доброто в мен е много повече от лошото, крайностите ми не са лошо нещо, разглеждани цялостно, а не една по една.
Когато трима души заявят, че се чувстват отвратени от “човека Майндкрайм и грубото му държание”, човек си казва, че съм могъл да мина и без това да обиждам хората с определения като идиот. От друга страна, обаче, идиотите съвсем не са безобидни. Злонамерените подхвърляния, оставени без отговор, също намират добра почва в душите на колебаещите се хора и нанасят вреда.
В случая нещото, което ме накара да реагирам остро е, че изявлението идва от уважаван човек като Торо. И ако не реагирам остро, това изявление скоро ще се превърне в азбучна истина. И всички идиоти ще започнат да привеждат и този аргумент, когато кроят да подлеят вода с някое уж безобидно действие: “дори и Торо го каза, че Мишо обижда всички и само разваля добрата атмосфера”.
Стократно повторената лъжа става истина и затова не трябва да бъде проявявана търпимост към нея. Безобидна лъжа е, че Уейн полага титанични усилия да възкреси жанра и че той е един от основателите на сайта и форума книги-игри.нет. Безобидна е, но вече започва да се приема като азбучна истина. Помислете си върху това… Азбучна истина се оказа и твърдението, че “Мишо прогони много хора от форума с грубото си държание”. Колко и какви са тези хора вече остана някъде назад в миналото. Опитаха се да наложат като азбучна истина, че съм съсипал жанра със започнатата от мен война между авторите… И всичко това го правят хора, които си нямат друга работа, освен да дрънкат и да сплетничат.
Едно живо, самоуважаващо се общество не допуска подобни злословия. Само че в България много малко общества са такива и това на читателите на книги-игри определено не е от тях. Това общество се поддава на облъчвания и те нанасят вреда, затова не мога да стоя кротко отстрани и да гледам как обществото само разобличава лъжците… иска ми се, но не се случва. Случва се само това един-двама души да видят истината, да се отвратят и да махнат с ръка на цялата работа.
А все пак тази Инициатива започна като “форумна” и неслучайно поне 80% от участниците са от форума. Аз приемам, че поведението ми на форума по-скоро е допринесло за това те да се включат в Инициативата. Разбира се, основната причина вероятно се крие в миналото и в усилията, които положих, за да напиша и публикувам 30 книги-игри с доста прилично качество.
Моите два цента – управата на форума е съставена от рядко глупави същества, Торо като че ли не беше от тях, но или не може да се пребори, или не иска. Чест му прави обаче, че излезе и обяви черно на бяло случилото се, защото доколкото разбрах, в задната стаичка са решили да запазят наказанията от широката публика (SecondShoe прави малоумни неща, изказва малоумни мнения, които отблъскват хората, а не поведението на ММ). Триенето на неудобни мнения, които подлагат на въпрос решенията на “управата”, се превърна в прекалено дразнеща и глупава традиция, заради която реших да се откажа от форума. Ако модераторите престанат да се изживяват като величия и спрат да си мерят… космите на гърдите, нещата биха потръгнали в правилната посока.
Мишо, не подкрепям напълно употребата на “идиоти” (можеше да им го кажеш по-завоалирано, за да ги заболи повече, нали се водят интелигенция), но напълно разбирам какво те накара да го кажеш.
За наказанието ти – някой спомена, че е до края на периода за набиране на средства и че ще можеш да се завърнеш триумфално след това, друг го повтори и изведнъж дните станаха 30. Изводите оставям на теб.
Аз, разбира се, мога да се държа възпитано. Мога и да обиждам по гаден начин, да използвам сарказъм и ирония… В случая използвам една и съща дума “идиот” непрекъснато, за да помогна на Управата на форума по-лесно да схване основната ми идея: “има много по-лоши неща на този форум от това някой да нарече някого идиот”. И това да имат за глобален модератор СекъндШу е едно такова нещо, разбира се. Откакто започна да подскача и да плаши, че някой може да подведе управата на форума под отговорност в случай на злоупотреба с парите на Инициативата, окончателно го отписах. Един дразнещ многознайко, който в крайна сметка освен овчи мисли друго не съм видял да сподели.
Ще ми бъде неприятно Торо да каже, че в дискусия със СекъндШу съм го нарекъл идиот. Защото с това момче не може да се дискутира. То е като една радио-точка и несъмнено преди 30-ина години би бил идеален комсомолски секретар. Първо дрънка глупости, после не признава грешки, накрая използва някой силов лост, за да свърши тъпотия. И това са масово хората от Управата – едни типчета, които мастурбират (как се сдържах да не си го кажа по мъжки, не знам!) с властта, която си мислят, че притежават. И която се изразява в триене на неудобни мнения, хвърляне на теми в кошче и раздаване на банове.
Не искам да се завръщам триумфално никъде. Ако наистина това са си дрънкали, значи са дори по-зле, отколкото ги оценявам. дори Инициативата да постигне успех и да се съберат парите, това няма да е никакъв успех за мен. Това си е успех на Ники, Митко и всички участници в Инициативата. Аз ще мога да се похваля с нещо, едва когато книгата излезе от печатница.
Раздаването на наказания е едно такова дразнещо нещо, дето ако бях заядлив и ако имах време за губене, можех да опровергая много бързо (всеки идиот може по всяко време, затова навремето съветвах Ян да не наказва никого). Всеки път, когато се опитвах да говоря с Управата, те се криеха като мишки. Всеки път, когато им задавах въпроси, те не отговаряха. После ме наказваха с някаква абсурдна аргументация. Напоследък уж трябваше да им е по-лесно, просто казват, че употребявам мръсна дума. Но не, ето че пак сътвориха псевдоинтелектуална глупост: “Mindcrime получава 45 дневен бан заради константно погазване на правилата на форума и неуважението в комуникацията, което проявява към значителна част от потребителите, с които влиза в дискусия.”
Стига бе, “константно”! Хем е лошо подбрана думата, хем е точно толкова некоректно да я използват срещу мен, колкото и “значителна част”. Копнея да ми изтече наказанието, за да мога да се завърна на форума и да благоденствам с такава управа. Който е сътворил аргументацията на моята присъда, трябва много да се засрами от способността си да словоредува.
Сайт, посветен на книгите игри да прогони едно от двете най-големи имена в бранша, да не успее да убеди другото да напише и една дума във форума говори достатъчно за начина му на управление.
Та в този ред на мисли струва ли си да хвърляш толкова нерви какво се случва там, какво е решила въпросната управа и кой каква сплетня е съчинил.
Абсолютно не ми харесват много от нещата там, но … има едно правило – който плаща – той поръчва музиката.
Така че остави ги да правят каквото си искат със сайта, за който все пак дават някакви пари (колкото и малко да са) за да го има и да го управляват както намерят за добре. Активноста е най-добър атестат за действията им. А като не те желаят – Майкъл може и без сайта книги-игри, но може ли сайта книги-игри без Майкъл? Дай им време да преценят
Аз съм емоционален човек и хвърлям много нерви за много неща. Признавам, че за форума е малко излишно. Но аз съм любопитно животно и не мога да игнорирам наказанието, което изглежда ми е наложено от Торо. Няма как да не ми е интересно дали той е отстъпил пред мнение на някакво мнозинство или наистина вярва, че обосновката е коректна.
Форумът чудесно може да се оправи без мен, както и аз без него. Аз нямам цели, които да искам да постигна чрез форума. Управата на форума не ми е известно да има цели (подозирам, че Уейн има цел да продава глупостите си на заблудени хора и да печели по някакъв начин, но за логично мислещите хора отдавна е станало ясно що за мизерник имат срещу себе си).
Всъщност, само Торо предизвиква интереса ми към този форум в момента.
Банът ти го изпющя Обувко, щото „Двадниме няма и тука е станало лудница. Залавям се да разчистя с желязна ръка”, колкото до това че банът е до краят на инициативата същият тъврди че си няма на идея за какво иде реч и съвпадението е случайно, макар и да изглежда ужасно грозно. Та с цел да се замаже наказанието беше намалена на 30 дни.
Относно писаниците из темите, не видях нищо за „триене” и затова не съм чистил нищо. Наистина имаше някой по-остри мнения които си отбелязах, че трябва да се пипнат малко и да се предупреди потребителя, но това беше всичко. Тъй де, всичко докато не дойде „твърдата ръка на закона” и не забърса всичко, барабар с писаниците в раздела на инициативата защото се говорело за пари. От де тая параноя идея си нямам. *свив рамене*
Защо трябва да се използва “Кестен Лилянов”? Имена нямате ли си!?
Какъв е СекъндШу, че да се вихри така? Да, след време може и той да се окаже сред основателите на сайта и форума. Ама сега какъв е? Единственото, което виждам, е че има нещо лудо в него и докато някой не го удари през ръцете, ще се върти като слон в стъкларски магазин.
Ако наистина онзи дебил ми е наложил наказанието, защо излиза от името на Торо? Всеки, който по някакъв начин участва в управлението на форума, е отговорен за малоумните постъпки на Управата на форума. Надявам се да го осъзнавате, понеже ми писна да слушам оправдания, все едно сте в забавачката: ама той този това, онзи онова… жалко е.
Това ми е втория псевдоним, който ползвам в интернет и е толкова име, колкото и Mindcrime, освен това под този псевдоним участвам и в инициативата. Обувко е глобален модератор параноик с чувство за величие (последните две са лично мнение не е доказано медицински). Излиза от Торо защото той прецени, че е нужно да се оповести, а не да седи така подмолно.
Иначе то Торо излезе отпред и каза Майкъл е банат за толкова време, не казал един напушен идиот го бана и нии нямаме нищо общо, освен това го скастри и подобаващо но това е друга приказка, както и постът от 4 екрана който получи като оправдание.
Надявам се, че си единственият, който в полетата за имена попълва артистичен псевдоним:)
Лично теб не те разбирам как можеш да се примиряваш с това равнопоставен твой колега с противоположни на твоите възгледи за модериране да редактира работата ти… И двамата сте достатъчно активни във форума, може да си го разделите на две и всеки да си има зона, вместо да се налага да търпиш властническите му прояви. Хора всякакви, аз не бих го изтърпял и за веднъж това момче.
Благодаря за разяснението, че наказанието ми първоначално е било тайно, това е много хитра практика.
Абсолютно безумно е да ме наказвате с каквото и да е. Груба, просташка проява е, ако го правите срещу беззащитен човек, а срещу мен е просто безсмислено. Надявам се да го обмислите това и да се промените някакси към по-добро. Още при първото ми наказание го обясних на Ян, но Ян през годините е доказвал, че не ме слуша. Но как човек като Торо ми налага наказания… Хора сме, познати сме, сядали сме на една маса и сме си говорили за неща, които ни вълнуват. Обажда се, моли ме да не пиша никога повече в поверения му форум (или да не пиша 30 дни), и най-малкото заради перспективата да премерим пак сили на фараонската игра, щях да го послушам. Това го пиша за него, но наказанията се налагат и от твое име, така че и ти си отговорен. Не пред мен, пред себе си.
Каква е аргументацията за едно наказание? Нали не смятате, че ще ме уплашите или превъзпитате? Не вярвам да искате да ме озлобите. Тогава защо изобщо го правите? За да направите кефа на няколко жалки душици, да им затворите устите и да ги оставите да доволстват? Разбирате ли, че заради идиотите, с които сте в една лодка, започвате сами да се държите идиотски и от време на време си го обяснявате като нещо, наложено от неблагоприятни обстоятелства. Но не е така, вие сами си го причинявате.
Съжалявам, че ви занимавам с лошото си поведение – и теб, и Торо. Но нямам високо мнение към заниманията ви на този форум, затова не се чувствам гузен. Много лесно могат да се оправят нещата, ако има воля за това. Ако никой няма желание за нищо, оставете Уейн да разиграва вас и аудиторията на форума като маймуни.
Помисли си за наказанието. Ако отново пропиша на форума и веднага споделя диагнозата си за Уейн и клакьорите му в писмен вид, ти какво би направил?
А ако ти кажа, че ако ме баннете, ще наема 100 човека с по 20 лева и всеки от тях ще се регистрира на форума и за ден-два ще ви дразни, ще се оплаква, че го наричат хейтър и ще обижда Уейн на идиот, тогава какво би направил? Какво би посъветвал Управата да направи?
Защото наказанието е проява на власт. И когато проявяваш власт с цел наказание, някой може да реагира лошо. И под лошо нямам предвид агресивно, не съм толкова елементарен, че да заплашвам. Просто давам храна за размисъл на човек, попаднал в идиотска среда.
Чисто теоретично го казвам. Прописах пак на форума, само за да обърна внимание на Управата, че един от нейните членове изнаглява в злобните си подмятания и клевети. Разбрах, че това не е проблем за Управата, поне половината от нея дори го одобрява и сами дават принос в клеветите и заяжданията.
Пиша към този пост, щото нещо не ми дава като отговори на по долния.
Проблема с Уейн и форума както го виждам в момента се състои в това, че той плаща за хоста и се води един вид собственик, което му позволява да се вее коня. В общи линии и за си вея коня на моя си форум, макар и не чак толкова.
Съвсем друг е въпросът че той прекалява с приказките без сам да се усеща какви ги плещи и после излизало че все не сме доразбрали какво е имал в предвид той.
Ако отново пропишеш ще те помоля да докладваш всяко мнение на уейн което ти бърка в здравето, предполагам че това ще е едно 90% ама все пак. А също така да имаш и малко търпение да се провери. Всъщност поради достъп на Уейн до админските права бих помоли доклада да е на Лично та да не изчезват мистериозно и без отговор. Мога да гарантирам че ще се вземе отношение при първа възможност.
Ако ми кажеш че ще наемеш 100 човека за по 20 лева бих ти предложил направо с тия пари да капарираш хоста за идните няколко години и с правата даденити от това да орежеш управлението и модераторския състав до максимум 3-ма души, айде +1 двама на локалните секции ако се налага.
Ако имах възможност изцяло да поема сметките бих направил същото.
Изтъкнах вече, че макар и второ или трето наказание срокът към теб беше твърде голям, а е и доста под влияние на емоции и вероятно лично отношение, ама какво да се направи минало бешело. То и Тора затова не го отмени самото наказание, за да не излиза един вид че се подронва авторитет на модераторите пред „редовия потребител” =). Не че не му е в правото де.
Още като видях какви ги плещи Уейн, заподозрях че някой ще изпуши и ще го нарита здраво, не очаквах да си точно ти заради заричането че няма да пишеш, но дакато хвана да му редактирам поста нещата се бяха поизгърбили.
Колкото до това защо го търпя въпросния равнопоставен модератор… Ако напусна аз, ще остане само той =/, а това не ми се вижда като приемлива алтернатива. Добрата новина кумай е, че най-сетне се е заел с това което казваше че можеше да прави – техническа поддръжка на списанието и се надявам да се мярка колкото може по-малко из форума. Белким се справя добре в другото поприще.
пп. Предвид добрите новини носещи се около Инициативата наистина бих се радвал да се завърнеш на форумите на книгите-игри.
псп. Оправяш ли се с руския и би ли дал твой произведения да се пуснат в руски форум подобен на нашия?
Проблемът ми е с форумната управа. Аз дори не знам кои са тези хора. Уейн твърди, че форумът е негов. Торо твърди, че е на Ян и на Вилиян. Яснота няма, поне аз не постигнах.
Кой и защо взема решенията също не разбрах. Еднолично ли се вземат, с гасуване ли, всеки ли има равен глас… и това никой не можа да обясни. А според мен трябва да го има публикувано някъде. Само разбрах, че някакви анонимници непрекъснато пищят от мен.
Докато Уейн има каквито и да е права да взема решения, няма никакъв смисъл да се обсъжда завръщането ми на форума. Виждал съм и по-големи идиоти, и по-големи некадърници, и по-големи дразнители. Но не ги търпя много. Уейн го търпях с месеци, стига толкова.
За търпението да изчакам някой да провери мой доклад… Докладвал съм поне 20 мнения и нито веднъж не съм получил отговор защо е пренебрегнат доклада ми. Опитите ми да обясня на Ян защо нечие мнение е обидно за мен, претърпяваха неуспех. Няма смисъл да обяснявам каквото и да е на Торо, понеже е ясно, че Уейн е по-изгоден от мен.
И, разбира се, на този форум аудиторията иска всички да са равни. Аз пък смятам, че заради едни 8 години от живота си няма как да съм равен на тези хора на форум за книги-игри.
Заради всичко това е умряла работа да се говори за завръщане. За да се завърна, трябва форума да има управа, която има нужда от моето присъствие там и да е готова да плати цената. Както много пъти в живота си, така и специално за форума, приел съм, че цената ми е нереално завишена спрямо истинската ми стойност, но някакси от инат не си намалявам изискванията.
С руския се оправях преди време колкото да чета книги и списания за шах.
Не знам дали бих ги дал… защо да ги давам. Руснаците са велика сила, всичко тяхно е по-добро от всичко на всеки друг… Няма смисъл да го мисля дори.
Според цитата от задната стая:
1. Торо
2. СекъндШу и Вилорп
3. Танер
4. Козия и всички останали
Като уйн сам се класира между 1 и 2 и слага при себе си Вилиян и Ян.
Да вметна че Вилиян се е развихрил и сме качили 5-6 изцяло обработени книги игри от нова година насам.
Торо се опитва да подлага на гласуване взимането на различни решения, въпреки че според мен повечето би трябвало да е взимат еднолично и без допитване.
За дакладите казах че съм готов да приема персонална отговорност, ако решиш да ги пускаш на ЛС към мен и за всеки доклад ще ти бъде отговорено каво е направено и защо. Старая се да отговарям таа на всички доклади пуснати ми по ЛС. Страното е че не навсякъде форумите ми светят когато е пуснат доклад чрез системите за дакладване, но това са технически проблеми.
Относно Руския. В момета се готвим да се побратимим с един руски форум за книги игри. През 90-те и там е имало нещо като бум и са излизали книги и в 100 000 тираж. После нащата са земрели, а от 2010-та насам пробват да направят нещо като възраждане. От 2010 до момента са издали 5 книги и толкова са предвидени и през 2012-та.
За жалост обаче нивото им е като на западните, поне доколкото се вярва на руско говорящите от форума ни. И като казвамнивото на западните имам предвид на масовката: скиташ из подземие с избор ляво дясно и битки докато ти отече ръката да мяташ зарчета.
Та идеята беше да им покажем нещо класно и математичиски издържано каквито са твоите книги – идеално работеща система.
Според Торо, обаче, Ян и Вилиян са над него.
Всъщност, това няма значение. Сигурно разбираш и сам колко непрактично звучи. Торо подлага нещо на гласуване и гласуват и онези “всички останали”.
Не знам защо я водим тази преписка. Не си ти човека, който може да ме върне на форума, и би трябвало да ти е ясно, че нямаш достатъчно власт, за да преговаряме. А и нека да го кажа още веднъж много ясно: докато Уейн или Секънд Шу имат участие във вземането на решения, няма дори да се замисля. Ето едно простичко условие, което не е някакъв каприз, а плод на здрав разум и което няма как да бъде изпълнено.
За руския… нали не мислиш, че ще се занимавам да превеждам книга на руски или дори да я редактирам? Какъв е смисълът да се занимавате с тези руснаци изобщо!? Ако наистина руските книги-игри са по-слаби от западната масовка, значи там само хора като Уейн са се занимавали с писане на книги-игри.
Относно Втората обувка мисля че е пренасочен изцяло в „списанието”, мога да проверя дали това е официално и дали само с това ще се занимава.
Уейн изтъкна, че само отчасти щял да взима решения за форума. Което е частично решение на другата ти половина от изискването =Р.
Торо трябва да се надъха малко да се знае какво еднолична форумна власт, за което все пак има надежда. Тай и за тебе също, макар да не съм аз „човека” дето викаш. =)
Пак за русите.
Идеята е да преведем нещо твое, примерно разказа Бягство или Торанадото и да го пуснем там да го видят русите. Пък ако го харесат могат да решат, че си заслужава инвестицията за професионален преводач и авторов хонорар. Тъй де знам че хонорари те те блазнят, но да си авторът издаван в чужбина си е поне малко престижно. Както казах на тебе се спирам, защото в твоите истории всичко е логично и са книги-Игри преди Книги-игри.
Не казвам, че тая големи надежди всичко това да се случи, ма все пак е приятно да си го помислиш, как и наши книги има шанс да излязат в чужбина.
Преводите са сложно нещо, а и руснаците едва ли биха пуснали нещо чуждо вместо нещо свое, така че за мен е загуба на време. Не че не ми се иска да се видя и издаван в чужбина, но не го вярвам. Последният път, когато някой щеше да ме издава в чужбина, беше с Плеяда – отидоха на панаира в Германия да ме продават и се върнаха с чуждестранна поредица:)
Но ако някой от Русия пожелае да се занимава, обади се и може да измислим нещо. Просто с гол ентусиазъм не става, само си губи времетои енергията човек.
Да разбирам, че мога да се пробвам да пусна нещо твое по чуждите форуми, пък ако се поряви интерес ще дам линкове и ще пиша допълнително?
Да, така го разбирай. И ако се появи финансов интерес, непременно ми се обади!
Привет,
Бих искал да попитам г-н Майндкрайм за едно противоречие, което възниква от статията му за писане на книги-игри и други подобни произведения. В нея той посочва, че не би трябвало героят да умира от липса на шанс. Обаче наблюдавах, че в “Изгревът на Мрачното Слънце”, втората част от поредицата за Дивия запад, се случва точно това.
Например, когато съветът на старейшините решава съдбата на полицая, при резултат равен на нула късметът играе важна роля за умирането или оцеляването. Същото се отнася и за някой от последните епизоди (не мога да си спомня кой точно беше). В края на сметките за голямата битка, ако точките са 50, читателят си избира между два варианта. Единият води директно към смъртта.
Защо се получава така, че хем шансът няма значение, хем има? Надявам се да ми отговорите, защото много размишлявах върху този въпрос и все още не съм стигнал до адекватно решение.
Благодаря предварително за отделеното внимание!
П. П.: Пиша тук, защото г-н Майндкрайм е неправомерно възнаграден с ban и не може да отговаря на съобщения във форума. Ще си позволя да Ви посъветвам нещо, г-н Майндкрайм. Оставете настрана лошите думи по Ваш адрес. Не отвръщайте по същия начин, защото винаги може да стане по-зле. Форумите са за споделяне на знания, а не за тези зловещи и често срещани напоследък явления, наречени караници. Не се превръщайте в интернет трол, ако другите са такива. Не се поддавайте на такива елементарни схеми за изкарване на човешкото същество, а не на потребителя, извън контрол. Постарайте се да спазвате добрия тон, не обръщайте внимание на подигравки и ще забележите положителния резултат съвсем скоро. Надявам се да съм помогнал.
Поздрави!
Майкъл Майндкрайм е само един от псевдонимите ми. Няма “г-н Майндкрайм”. Чувствам се удобно, когато се обръщат към мен с “Мишо”. Приемам и “Майкъл”. Когато мога, налагам комуникация на “ти”, понеже вярвам в други начини на изразяване на уважение.
Съжалявам, не помня добре въпросната книга (писана е преди 16-17 години). Предполагам, че съм направил следното: минаваш през няколко поредни ситуации, всяка от които ти носи някакви точки за финалната битка (и същото за решението на съвета на старейшините). Ако вземаш предимно правилни решения, печелиш. Ако са предимно неправилни, губиш. Ако нещата са на кантар, използвам шанс, за да реша съдбата на героя.
Ако това е случая, не съм бил прав да прибягна до такова изпълнение. Трябвало е да подложа героя на допълнително изпитание.
Шансът може да има косвено влияние върху съдбата на героя. Например, когато намираш плячка, може чрез шанс да се решава колко голяма да е тази плячка. При това положение ако три пъти поред извадиш късмет, после това би компенсирало едно-две грешни решения. Ако късметът е срещу теб, трябва да си безпогрешен във вземането на решения. Ето такъв тип влияние на шанса върху събдата на героя е допустим.
Такива противоречия между теория и практика се получават по две причини:
- защото често грешките в практиката водят до създаване на добра теория
- защото и най-добрите правила не вършат работа, ако няма кой да следи да се спазват
Не знам дали съм писал книгата преди или след като съм стигнал до тези изводи за правилната роля на шанса в една игра. Ето защо не мога да посоча коя от горните две причини е валидна за посочения от теб проблем.
Понеже не съм затрупван от въпроси, отговарям тук. Но по принцип правилния начин е да зададеш този въпрос не в тема, посветена на отношенията ми с Управата на форума, а чрез тази форма:
http://mindcrimeprojectinfo.com/zadaite-vupros/
Съвсем правилно съм възнаграден с бан, понеже не е нормално да наричаш хората идиоти и да ти се разминава. Неправилното е, че на твар като Уейн му се позволява да раздава наляво и надясно не по-малко обидното определение “хейтър”. Но той отдавна се обгради с подходящи хора в Управата, така че е нормално да му се дава възможност да си прокарва жалката политика.
Неправилно е и това Торо да се отдава на политика тук:
http://knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?f=52&t=1972
Той много добре знае, че в двата ми опита за комуникация с Управата на форума се провалиха по тяхна вина. Защото това са едни хора, които предпочитат да се правят на важни в Задната стая. Торо е умен човек и много добре знае, че с въпросния материал не отговаря коректно на нито един от моите въпроси. Но аз никога не съм разбирал политиката на отделните членове на Управата, така че само мога да се надявам, че това негово политическо изявление е в името на някаква добра кауза.
Можеш да бъдеш спокоен за моя самоконтрол. Нямаше да има никакви караници, ако не бях проявил любопитство докога онова общество на читатели на книги-игри смята да вегетира и да търпи простотии. Тогава стана ясно, че простотиите на Уейн се търпят, защото той се е превърнал в таен член на Управата.
Посрещам с примирение всякакви опити да ми се дават житейски съвети. Но досега не ми се е случвало да приема да следвам някой от тях, освен ако не съм отишъл аз при човека с молба да ми даде съвет. Имайте го предвид, когато се опитвате да ми помагате да живея със себе си:)
Хей, благодаря за светкавичния отговор!
Това, което те съветвам, е свързано по-скоро с форумния, отколкото с реалния живот. Ако не ги смесваш и си караш кефа, ще си пощадиш за по-дълго нервните клетки. Believe me!
Поздрави!
Интересно е, как администрацията успява да вбеси едновремено хора с адски различни възгледи (в случея нас двамата).
Та, знаеш, че не мога да търпя определени черти от характера ти. Някой ден можеше и да се разберем защо, как и т.н. ако изобщо ти пукаше. Това, което ми направи по-дълбоко и неприятно впечатление от бановете, обаче беше изявлението на Торо:
“На последния въпрос относно как обидените “десетина идиота” на форума се приемат като значими с чисто сърце мога да кажа, че целта ни е да осигурим нормално отношение ТУК към всеки един от потребителите, всеки един е значим. Освен това подобни изказвания, тон и неуважение към едни са неуважение към всички останали, които искат една нормална среда на комуникация.”
Първо форума отдавна изпусна юздите на това, което Ян в своето желение всичко да е розово се опита да наложи. Второ, начина на общуване в един форум се налага от потребителите му (т.е. правилата се изграждат според активните потребители), а когато се нарушат правилата един-два-три профилактични бана са добре дошли. Във форуми с над 10 000-20 000 активни потребителя цензурата и модераторския контрол са многократно по-леки… а тук едва ли има и 50 активни потребителя.
Така че да, прав си да се ядосваш на аминистрацията за някои неща. Не си прав да си мислиш, че имаш нужда от специално отношение, защото си ти (“опитите” ти за разбиране с администрацията не бяха опити за нищо – бяха просто изявления, как всички сме некадърници с класи под тебе (за чудещите се – по това време и аз бях в “Екипа”, тръгнах си малко след това) и рант спрямо Уейн).
Повече ме притеснява факта, че по една или друга причина управата на форума успя да прогони около 1/2 от потребителите. И вместо да измисли начин да ограничи взривоопасните теми (примерно държейки най-конфликтните фигури под ключ) или просто да си върши работата и да почиства след експлозиите (и да налага дребни банове), имаме група хора, които се опитваха да бъдат големите батковци, неутралните лидери, големите добрутрута, последователи на Макиавели, а сега – абсолютни властници. Така и не се опитаха да проумеят, че работата им е да поддържат някаква константна среда за общуване. А не да си менят мнението, шефовете и приоритетите през 10 седмици.
Също така, не смятам, че авторите имат каквото и да е място в управата – и Торо и Уейн е по-добре да се махат, докато е време. Така че да – прав си да се нервиш на великата и всевиждаща управа. Най-вече, защото “Много баби – хилаво бебе” има форумен аналог – “Много админи – тъп форум”. В момента в прословутия им форум имат три админа, два глобални модератора и три модератора, единия от които влиза веднъж на месеца. По този въпрос специално ми е интересно мнението ти.
И какви мислиш трябва да са правилата на един такъв форум? Смяташ ли, че ако правилата бяха по-общи и се толерираше един по-свободен език и по-свободни теми форумът щеше да е по-добре?
Не съм съгласен, че опитите ми да общувам с Управата бяха просто изявления колко некадърни сте всички в Задната стая. Да, на практика се получаваше така, но не започваше така от моя страна и не по моя вина завършваше така. Не помня вече всичките си сблъсъци с Управата, но и последния ми опит за общуване дава достатъчно добър пример.
Последният ми опит да общувам с вас беше покрай онази глупост на СекъндШу за това как Управата и собственикът на форума могат да бъдат подведени под отговорност от органите на реда, ако Инициативата по какъвто и да било начин завлече хората с пари. СекъндШу беше повдигнал въпроса, после Уейн и още един от Управата бяха подхванали да припяват и целта на цялото нещо беше да не се допусне Инициативата обратно на форума. Ян ме допусна в Задната стая, за да участвам в дискусия. Аз влязох там, прочетох търпеливо всички глупости, които бяха изписани в темата (мога да използвам меки думи, но не виждам смисъл да не съм откровен), стана ми неприятно от липсата на елементарна практичност, както и от очебийната липса на аргументация в мненията (хората от Управата споделяха свои чувства и страхове, не привеждаха никакви факти и аргументи). Обясних, че това е абсурден страх, зададох няколко въпроса, после чаках няколко часа някой да отговори. Никой не си даде труда да отговори.
Вместо това Управата взе решение да допусне Инициативата, но да забрани всякакво споменаване на пари. Това беше поредното решение в стил “и вълка сит, и агнето цяло”, но от гледна точка на някои хора в Управата. Всъщност, от такива решения и двете спорещи страни остават изнервени и огорчени. Опитвах се да го обясня на Ян навремето. На Торо не съм, понеже имам впечатление, че поне на теория са му ясни нещата. Но на практика и той взема такива решения и дава възможност после членове на Управата да подмятат, че той ме толерирал, че се наказвали и други освен мен само за да има и други жертви, да бъде удовлетворена и някаква друга силна фракция в Управата… И по този начин хем аз съм крайно недоволен, хем и отсрещната страна мрънка и се тръшка… А няма как да бъда доволен за това, че съм се отзовал на покана за дискусия, никой от Управата не се е включил в тази дискусия, накрая е взето решение, което пренебрегва моите обяснения. Това е крайно неучтив начин за общуване.
Когато Торо пое управлението на форума, с него се видяхме до друга причина, но поговорихме накратко и за форума. Аз нямам никакви апетити към този форум и откакто спрях да пиша там, проявявам слаб до умерен интерес към случващото се. Не съм се натрапвал на Торо, нито съм се опитвал да му влияя по някакъв начин. Той имаше нов ангажимент, аз имах някакъв поглед върху форума… споделих мнението си, после минахме към основните теми на срещата ни. Мнението ми беше категорично: ако иска да има някакъв шанс да управлява нормално, трябва да разпусне веднага Задната стая и да създаде по-нормален начин на управление и вземане на решения. Трябва да има управа, в която да влизат малко на брой хора и всеки от тях хем да е наясно с общите цели (просто и ясно формулиране на цели, а не вдигане на лозунги) и да е съгласен с тях, хем да е наясно, че участието в Управа означава да поемеш задължения и да носиш отговорности.
Торо на практика не направи никакви промени в Управата, с което си постла лошо за всички последвали проблеми.
Горното обяснява ли добре как е възможно една безхарактерна Управа да вбеси едновременно и теб, и мен, макар в повечето случаи ние да сме на противоположни и сблъскващи се позиции?
Понеже ти беше част от Управата, може би ще си спомниш един аргумент на Уейн в Задната стая за това колко по-хубаво ще е без мен. Той беше написал, че и Блонд, и Колин отказват да пишат на форум, където пиша и аз, но ако Управата ме разкара, те много скоро ще дойдат. Минаха поне десетина седмици оттогава и ако се изключи един странен цирк с потребител “колин”, нищо не се случи. Само че онзи “аргумент” на Уейн по онова време му свърши работа, а сега никой не му търси отговорност. Сега може би ти, а може би и Торо ще кажете: “не, онова не беше аргумент, с който сме се съобразявали, то си беше ясно, че е просто приказка”. Ама не може на дискусия по повод вземане на важно решение да се допускат такива изхвърляния. Дори да допуснем, че не влияят на вас, как може да сте сигурни, че не влияят на други участници във вземането на решение? И защо търпите в Управата човек, който във важен момент обещава празни приказки?
Нямам опит в управлението на форуми, но ми прави неприятно впечатление липсата на цели. Управата не може да формулира какви цели преследва, освен малко на брой политически изявления от сорта на това да осигури добра атмосфера или да популяризира сайта, да подпомага за възраждането му. Единствената истинска цел, за която съм чувал и която авторът й според способностите си изпълнява, е това Уейн да продава бройки от Асасините 1 на членове на форума и да се надява, че ше има аудитория и за Асасините 2.
Уейн има място в Управата, понеже от пролетта насам той се е промъкнал вътре и я моделира по свой вкус. Не мисял, че си прав да искаш той да се махне, ако е “защото има по-важни задачи”. Той е просто един търтей и “ангажиментите му към обществото на феновете на книгите-игри” по никакъв начин не пречат на великите му издателски и авторски планове.
Колкото до Торо, той има много ангажименти. Опита се да поеме и още един с това администриране на форума и не му се получава добре. Но при него проблема е, че ако той се махне, кой ще дойде? Сега все пак хората се кротват заради него. Не мисля, че Никсата или Лисичков, например, биха търпяли човек като СекъндШу да управлява форума и тотално ще го зарежат, както навремето направи Пешката с мнение. А с кого разполага онази общност, ако се наложи да дадете на Торо възможност да пише на спокойствие!? Ян имаше авторитет, беше свършил доста неща. Торо спечели уважение покрай Котарака. Други личности в този форум няма, затова и Торо е обречен да седи и да балансира настроенията на Управата, ако иска да има някаква събрана на едно място аудитория за следващата си книга.
Смятам, че ако форумът имаше ясно формулирани цели и ако там се случваха и други неща освен книжна борса, общи приказки и сплетничене, щеше да е по-лесно за модериране. Сега няколко човека се ентусиазират да си правят конкурс, което е чудесен пример за събитие с ясна цел. Както се вижда, покрай конкурсите нещата вървят сравнително гладко и без заяждания. Колкото повече такива неща се правят и колкото повече членове на форума са замесени в тях, толкова по-добри ще са отношенията помежду им и по-лесни за модериране ще са дискусиите. Същото важи и за свободния език. Никога не е проблем лошия език и лошото възпитание. Едно здраво общество отхвърля идиотите и си гони целите. Когато няма цели и хората се моткат и се чудят какво да правят, започват да се занимават с глупости. Пълководците отдавна са стигнали до това прозрение, затова във всяка армия има доста хора, които се грижат войниците винаги да бъдат заети с нещо. Не за да не започнат да мислят, както често се твърди. А защото когато започнат да мислят, ще започнат да правят глупости.
За модераторите… имаше случаи, в които и Торо, и Вилорп преглеждат тема и я оставят, после минава СекъндШу и прави чистка. На теория Торо е над него, а с Вилорп са на едно ниво и не би следвало единия да погазва вече взето решение от другия. Абсолютно просташка беше намесата на СекъндШу и в подфорума на Инициативата. Съвсем не е емоционално, нито е случайно, че за него употребявам определения като “идиот” и “дебил”.
Аз продължавам да не знам кои са хората, които вземаг решенията на този форум. Кой какъв глас има, кога решения се вземат еднолично и кога с гласуване… Според мен е такава каша, че всеки път е по преценка на някого. И от това произлизат само проблеми както за управляваните, така и за управляващите.
Цитирам SecondShoe
“Трябва да има някакво елементарно уважение към домакините на форума, тъй като всички сме им гости и не трябва да им пикаем във фикусите или да правим други неуважителни неща докато сме у тях – директно или индиректно. А конкретно по темата мисля да не кажа нищо, тъй като само разни цветисти мисли ми идват”
И моя отговор (един от безбройните които изчезнаха водейки до това да тръгна с гръм и трясък)
Уважението трябва да е взаимно. Какво значи гости? Значи ли това че домакина може да бие шамари на гостите си или да ги унижава. Ако SecondShoe мисли по този начин го каня на гости да го уважа и аз. Аз на този форум не съм отишъл ей така по случайност – напротив – бях поканен навремето, и съм довел и други хора с които имам връзка по различни форуми в цяла България. И ръководството нищо не ми е дало освен трибуна. Те са ми дали трибуна , аз съм си я използват и това е всичко. И тъй като SecondShoe се изживява като корифея на форумите ще му кажа още няколко неща. Коментара му как ако някой в тази ситуация му предявявал изисквания щял да го прати там къде слънце не огрява. Това не знам как да го разбирам – че ще остави 200 поста простотия но НЯМА да отстъпи, или че въпреки че правилата на форума са спазени демонстративно ще ги наруши и ще покаже че в неговия форум за форумната аристокрация няма правила. Колко според вас ще издържи форум в който администрацията демонстративно нарушава правилата и не се съобразява с потребителите които го изграждат? Такива форуми не се разширяват а се свиват. SecondShoe също заяви че в никой уважаващ себе си форум нямало редакция на постовете им от потребителите. Първо това не вярно – обратно, масова практика е , не на последно място с това се намалят правописните грешки защото хората могат да се върнат да оправят или добавят нещо за което са се сетили в последния момента.
Не мога да разбера добре примера, понеже е изваден от контекст. Рьзбирам, че Радо е имал разправия със СекъндШу.
Имаше един Радо на форума, който по едно време се нервира на всички, изтри си темите и си тръгна. Ти ли си това? Ако си ти, записан си на моя сметка – хората на Уейн те броят за изгонен от мен. Не помогна твоето твърдение, че има 5 равностойни причини да си тръгнеш и една от тях е моя тон на този форум. Не помня другите 4:)
Типично за пич като СекъндШу е от време на време да се репчи така: “някой в тази ситуация му предявявал изисквания щял да го прати там къде слънце не огрява”. За мен беше казал, че ако ме срещне лично, ще ме научи на уважение. Макар и в северна България, момчето е с южняшки темперамент:)
Аз съм същия – и да допълня нещо много важно – някой от управата много тънко ми редактираше постовете изтривайки важни думи и емотиконки, добавяйки обиди които не съм изрекъл или директно преместваха и затриваха постове от цели страници. Имаше и момент в който някой водеше диалог ползвайки моя акаунт допълнително скарвайки ме с хората.
Което генерираше реакции от други потребители и ме вкарваше в разправии от които хал хабер си нямах – след което вдигнах ръце и теглих една майна.
Затова абсолютно те разбирам за какво говориш (да отговоря на незададения въпрос -да, следя инициативата въпреки че форума не ме вълнува). Има една мръснишка поговорка която перфектно важи за ситуацията им там : ‘нов бардак със стари К. не може да се прави’
Алторо може да се води на книга администратор, но бас държа че почти нищо не зависи от него.
Е тук поне може да си спокоен, че няма да ти редактираме коментара:)
Е, аз предпочитам да имам по-високо мнение за Ал Торо (все пак, води ме 2-1 на египетската настолна игра). Но също така осъзнавам, че го познавам съвсем бегло и нямам никаква идея кой е и за какво се бори. Изглежда крайно невероятно да се подчинява на Ян или на Уейн, обаче. Не знам какъв интерес клати неговия фес:)
Да ти призная, не знам кой и по каква причина би могъл да прави нещата, които описваш. Принципно, би трябвало да е проследимо, все пак си има логове. Но дали и какви логове има… За мен всичко на онзи форум е една голяма загадка. И понеже няма кой знае каква награда поне за мен в разгадаването й, просто се абстрахирам от действията им.
Незададения от мен въпрос е малко по-различен. Ти беше заявил участие, после се беше оттеглил, сега какво може да те накара да възобновиш участието си?
Извинявам се, ако се намесвам не на място. ММ каза, че Радо бил се махнал заради ММ от форума според Уейн, но наскоро четох едно мнение на Уейн, че някакъв потребител Anardil бил го провокирал да напусне. Аз не знам каква е истината, но ММ казва едно, Уейн друго?
За Anardil знам само, че написа отрицателна рецензия за Асасините и че ММ го похвали за рецензията на Котарака.
Защо управата си мисли, че хората са напуснали, заради ММ. Аз също не съм съгласен с много мнения от него, но чак пък да напусна, дори и да ме нарече Идиот…? Веднага ще се защитя без да отстъпвам. Изобщо има ли конкретен Потребител, който да е напуснал заради държанието на ММ?
Уейн винаги извърта нещата както му изнася. След като ме прогониха от форума с простотиите си, вече няма нужда да ми приписват всички грехове. Явно сега са взели на мушка Анардил. Защо за теб е изненада, че аз казвам едно, а Уейн казва друго!?:)
Рецензията на Анардил за Асанините не беше кой знае какво (поне десет човека преди него вече бяха казали, че книгата е пълен боклук, привеждайки разнообразни аргументи). Забележките му към Котарака 1 бяха много добри. Потърси ги някъде на форума и ги прочети. Впечатляващи са.
Анардил (или Юри) е човекът, на когото много ще разчитам за редактиране на текста на замисляната от нас книга. Доколкото знам, и Торо имаше желание да го включи сред първите читатели на новата си книга. Но за Уейн и онази сган около него, Анардил е хейтър, който трябва да бъде прогонен от форума, за да не им нарушава идилията.
Управата може да бъде сигурна, че един много ценен за форума потребител напусна заради мен, защото я обидих сериозно. Няма да губя време да търся и цитирам потребителското й име, беше нещо от сорта на Червената роза. Докато дрънкаше високопарни глупости и ни наричаше хейтъри, тя си зададе въпроса какво прави на този форум. Аз поогледах всички нейни мнения и споделих, че според мен тя на този форум графоманства и подстрекава и другите да графоманстват. В резултат на което тя се фръцна и си отиде, оплаквайки се от мен. Управата се възмути от държанието ми и замисли наказание. Аз напомних на Управата, че заради простотиите на Уейн от форума си тръгна Пешка с мнение, който беше уникален глобален модератор и запален читател на книги-игри. И добавих, че посредствени жени на средна възраст с желание за форумни изяви като прогонената от мен Червена роза могат да бъдат открити с хиляди на бг мама и е достатъчно форумът да пусне секция за турски сериали, за да заменят розата с поне стотина с нейното качество и нейния интерес към книгите-игри.
Когато Радо напусна, на мен ми стана неприятно. Попитах го защо е решил така, той ми изброи пет причини и каза, че са равностойни. Моят тон беше една от тези 5 причини, така че имам 20% заслуга за напускането му. Но според Управата (никой от тях не си беше дал труд да попита Радо, за сметка на това само дрънкаха, обобщаваха, философстваха и обвиняваха), аз съм бил тглавен виновник, понеже съм насаждал атмосфера на омраза и нетърпимост. Да, прави са – изпитвам омраза към лъжците, празнодумците, лентяите, клеветниците, интригантите, както и към хората с големи претенции и посредствени качества. И се опитвам да насаждам омраза и нетърпимост към тези неща и в хората около себе си.
Както любезно ми беше припомнено, има какво да се прочете в темата по случай моето напускане на форума:
http://knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?f=52&t=1635
Например това мнение на Лисичков:
И Майкъл е прав – ако Уейн е лицето на цялата тази инициатива и продължава да раздава правосъдие, заедно с неговите фенове от Задната стая нищо добро не чака форума, нито общността.Сега на Уейн му остава само да ликвидира като потребители Анардил и мен, за да има чистия форум в който да си пише нелепиците.
Анардил нямаше да ме ядоса ако не бяха действията на управата описани по-горе, за които действия разбрах малко по-късно. Абсолютно всички които са се махнали досега са го направили само по една причина – знайните и незнайни партийни секретари в задната стаичка.
Ще повторя това, което написах по-горе. Вие бъркате форумния с истинския живот и се ядосвате на коментарите, които пишат някакви непознати за Вас личности. Има едно просто правило на уеб общностите – ако те предизвикат, не обръщай внимание. Това е ключът към равновесието. По-умният винаги отстъпва, а си мисля, че всички посетители на knigi-igri.net са интелигентни хора с идеи за развитието на жанра. Не се превръщайте в интернет тролове само защото анонимен потребител Ви е накарал чрез негов коментар. Постарайте се да го сторите и ще се получи жизненоважен баланс в отношенията, който ще послужи за по-нататъшното партньорство между членовете на организацията. Гневът изпепелява, а помирението сглобява и сплотява. 2 на 1 за помирението. Има си мнозинство.
Хайде, стига вече с разприте. Да гледаме напред и да забравим тия неприятни мигове.
Поздрави от меломана!
Всички тези съвети могат да се прочетат в която и да е модерна книга със съвети, но… победителите не ги четат тези книги, ако изобщо четат някакви. Моите впечатления от умните хора са, че никога не отстъпват и на милиметър за нещата, които са им важни.
От което следва, че на висчки са ни важни КИ и ни е яд, че няма къде да си говорим спокойно на тази тема. Па дори и да се караме помеждудругото
ПП: Обикновено от “екипа” Уейн, Сатаника и Вилорпът бърникат из мненията на потребителите. Не съм хващаш Секънд Шу в бърникане, но пък че затрива без предупреждение е факт.
Тука държа да опровергая Нед за бърникането. Вилорп принципно не бърника. Това е много грозен навик, при цепене на теми дописва в тях от къде е цепено чисто информативна и май на няколко пъти е поставял неща в тагове и затривал част от постове след докладване, но винаги е отбелязвал причината и че го е направил той. =)
пп. Като го чета та това, дам май и Вилорп бърника, но поне не като отговор на поста да го остави да виси в самото мнение.
“Незададения от мен въпрос е малко по-различен. Ти беше заявил участие, после се беше оттеглил, сега какво може да те накара да възобновиш участието си?”
На онзи етап инициативата беше в зародиш и исках да изчакам да видя какво ще стане а и ако трябва да си призная честно – мислех че си правиш майтап с цялата работа, което ми беше намекнато от някои хора.
Видях че работата е сериозна и започнах да следя блога.
Все още не участвам с пари – предпочитам да съм честен и да кажа че ще изчакам до другата година преди да преценя дали си струва да участвам – не съм чак такъв фанатичен фен, тези 60 лева мога да ги дам за 3-4 наистина качествени художествени книги, или за две видеоигри които да играя много часове наред. Големия фактор който ме кара да се въздържа на този етап е дали ще намеря хора на които да раздам/продам книгите щом ще се раздават по няколко книги, защото на мен повече от една не ми трябва.
И да наистина както Майкъл каза – действително имаше дълъг пост в който обяснявах от какво не съм доволен – някой го накара да изчезне без предупреждение което по-късно доведе до обвинението че съм излъгал. б.т.в. Пратих по едни ЛС на Майкъл и АТоро в последния момент – интересно ми е дали Майкъл го получил или АлТоро е ударил балтията преди това.
И тъй като това е място където мога да поне малко да имам трибуна (защото такава възможност не ми беше дадена във форума). Ще драсна два реда и за АлТоро като форумен потребител (а не като автор).
AlToro написа за мен:
“Не виждам какво ценно виждате в наследството му – ако той не желае да комуникира с нас или да се пазят старите му постове – ще минем и без тях. Както казах, държанието му беше просташко и инфантилно”
Много се учудих защото точно на него му бях пратил ЛС с обяснения. Много се учудих и защото когато четири часа правих дебелия превод на интервютата на Майкъл Уард тъкмо АлТоро беше човека който ме хвалеше че съм правел ценни неща.
Позволявам си да предположа че Алторо се разсърди че изнесох ЛС и линк към ранен опит по форум в който той посещавах и в който преди три години се запозна с Шайхири (ака уейн) и в който за пръв път тествахме Котарака – и то третата му част. Май забрави когато пишеше че ”
-Бившите фенчета на книги игри не ги търся, търся бъдещите. Освен това тази книга игра е особено различна от другите – по-голяма свобода, много повече литература.” Май забрави когато написа
-”"”За това и я пиша от 2 години и съм едва до 250-ти епизод, а системата я правим вече 7-8. . “”"
За съжаление когато наречеш имената със истинските им имена и наречеш лъжеца лъжец за това че обещава нещо и не го изпълнява няколко пъти подред , това се разбира като обида.
Аз за червената роза – ами това Майкъл беше една от другите причини, всъщност аз си пазя споменатото писмо и причините бяха следните
Майкъл Мандрайм поддръжници за агресивно менторстване и гласът на абсолютната истина 20%
Литературните анализи на Трипowci, Рози и други графомани – 20%
Ян, Вилорп и другите които взехат неадекватни решания -20%
Цялостната атмосфера тип да затапим другите и да си ударим една душевна чекия с победата в интернет. – 20%
Безумните теми – Нарязан Хляб, Космическото равновсие и т.н. -20%
Като съм добавил
Това е – не знам какви ги е редил Уейн, и какви ги планират в “задната стая” (винаги съм мразил всякакви задни стаи по форумите) но честно казано се съмнявам че решението им ще е удачно просто защото вече доказаха няколко пъти в критични моменти че действат неадекватно и шанса изведнъж да са си променили подходите клони към минус безкраност.
П.С. Ако е много любопитен как действа управата да помисли върху следващия пост и мислейки върху горните ми думи за Майкъл да извади изводи аз ли наистина съм намесвал Майкъл, аз ли съм поствал с акаунта си тогава и защо поста на радо изведнъж е бил изредактиран и пълен обиди. И не на последно място да си зададе въпроса какво е съдържал редактирания пост на Анрдил започващ с “не става скъпа” и дали наистина е бил писал от него.
“Какво става бре хора? Анадрил написа едно не чак толкова обидно мнение заградено в етикет “Извън темата”, в което имаше нещо като неточност свързана с определение “заплаха”. След още две мнения Радо написа друго нормално, което после изредактира и напълни с обиди. Последва ново мнение на Анадрил, започващо с “Не става скъпа”, което първо беше редактирано, после изтрито и така недочетох, защото седя няма и минута, а накрая Радо пусна в темата за оплаквания заплаха да му изтрият сметката. Как от нищо стана такъв велик проблем, че даже бяха намесени Лисичков и ММ без да са участвали в тоя “разговор” да го наречем.”
Достатъчно ви загубих времето – поздрави на Майкъл , намерих си двете книжки за викингите преди два дена и се разцепих от кеф с тях. Мир за всички.
А и последно – за какво ви ги пиша всички тези неща. Ами защото хора, виждам че има една малка група хора които са се самоназначили за вождове на комюнитито на книгите игри, и като такива вождове са пълни бездарници които не само че не помагат – те вредят на книгите -игри, отблъсват хора с поведение и лъжливи обещания и преврънаха това което уж трябваше трябва да е специализиран форум в който се разискват схеми, заглавия и игрови проекти – превърнаха го в битпазар, в говорилня и в реклмна агенция за налудничавите проекти на Шайха. И от това супер много ме боли защото съм фен на жанра наистина исках да се възроди и виждането как тази идея се разпада няма как да ме остави безучастен.
Моето лично убеждение е, че вождове трябва да има, понеже още самосъзнанието на хората не е достигнало нивото, на което комунизмът би бил възможен.
Ето, сега форумът ражда нещо – списание. Би трябвало всички да го приемат за нещо позитивно. Лично аз не смятам, че в идеята има хляб. Не мисля, че е отговор на Инициативата, по-скоро е отчаян опит да се запълни вакуумът до издаване на някаква книга. Струва ми се някак евтино. Никой не се ангажира с план, чуват се оправдания, че движат по десет неща наведнъж… аз се дразня от такива неща. Хвани нещо, свърши го като хората, после хвани следващото… предпочитам да видя три завършени неща, отколкото да ми бъдат предоставени десет оправдания.
Това, че на Уейн му е позволено всичко, за мен е дразнещо. Но… Ян му е позволил, Торо го подкрепя… Това са лидерите на общността, те правят каквото си искат. Никога не съм имал амбиции да съм някакъв лидер и манипулатор, затова когато Уейн овладя форума, просто му го оставих. Не мисля да възраждам книгите-игри, нямам амбиции да оглавявам обществото на читателите на книги-игри.
Да потвърдя, че получих дългото ЛС на Радо.
Изобщо не виждам Вождове във форума, изпердасвам си мнението без притеснения.
Сигурно не си имал притеснения да си пишеш мнението, но колко пъти си бил критичен? От теб досега виждам благо отношение и подкрепа към всички. Това е точно каквото Уейн иска, проглуши ми ушите с идеите си за форум, който да събира хора, които да купуват книгите ни. Май не забелязвате, че гледа на вас като на овце и общува с вас като с овце. Но, разбира се, аз наричам хората идиоти и това е ужасно и отблъскващо.
Бях критичен към теб, че наричаш хората Идиоти. Аз съм твърдо против да се атакува личността на хората, понеже тя е съвкупност от множество компоненти. Почитател съм на множествената теория за интелегентността.
Бях критичен към Върдж, когато пишеше за теб в темата защо напускаш форума.
Абсолютно бях критичен към Сим Николов.
Иначе си прав, че се държа учтиво с потребителите на форума. Само Хамелеона ме е подразнил досега, но това е друга тема, дори и с него се дръжах благо. (Веднага опонирах Уейн в темата да се завърне ММ)
Може би трябва да бъда по-критичен, но нямам твоята биография, нямам и самочувствието да разбирам от книги-ирги.
Този твой вид критичност не прави кой знае какво. Например, ако правителството намали пенсиите и увеличи пенсионната възраст, за властта няма да е проблем, че ще има хора, които ще се изкажат критично. Ще е проблем, ако народът излезе да протестира активно. Иначе… кучетата си лаят, керванът си върви.
Аз просто имам упорството да си гоня нещата. И ме дразнеше това инфантилно поведение на Уейн, наглите му лъжи и склонността му да сплетничи. Например, имаше случай, когато Анардил попита Уейн дали не е подвел аудиторията на форума, пускайки в изявленията си преди излизането на Асасините информация за епизоди с номера 400 и 500, при положение, че в книгата има доста по-малко на брой епизоди. Уейн нагло му отговори, че има разлика между предварителната и крайната номерация на епизодите, и че ако Анардил имал поне малко опит в писането на книгите-игри, нямало да се заяжда за такива глупости и да става смешен (за Уейн хората стават смешни, когато разкриват що за идиот е). Анардил му отговори с един хубав постинг, в който обясняваше защо на него цялото това обяснение му се струва пълна глупост (много прав беше за всичко, но то и лъжата на Уейн беше плитка). И беше обявен за хейтър, разбира се.
След десетина дни се видяхме с Уейн и с Торо на една маса, за да ми чете Уейн конско. Уейн се опита да ми обяснява с кого се държа грозно. Обясних, че не съм излъгал никого, не съм подвел никого, не съм писал небивалици – не съм се подигравал по този начин с членовете на форума. И че според мен държанието на Уейн към Анардил в онази тема е жалко и грозно и Управата не може да проспива такива неща, да не говорим член на Управата да седържи така. Торо беше пасивен, Уейн подмина темата. Ама… събрали сме се да си говорим кой как не бива да се държи и се оказва, че те искат от мен да не наричам графоманите “графомани”, в същото време Уейн може да нарича хората с аналитично мислене “хейтъри”. Може да лъже най-нагло и това да се подминава, защото не бива да се клати лодката на Управата… Уейн не призна лъжата и не се извини на Анардил. И изобщо той грешки не прави и не се извинява. Но някакси това вас не ви дразни в една от водещите личности в онзи форум.
Та така. Докато си пасивен и не отстояваш своето, никой няма да има проблем с критичността ти. Поне докато не се окаже, че твоята кротка критичност вдъхновява масите за революции.
Там са приятелю, не си виждал задната стаичка затова си наивно заблуден. Аз на Ян,Шайха и АлТоро начинанията ги слушам от 5 години насам още от Shadowdance форума и първия проект на Ян който фейлна.
НО защо трябва да я гледам тази задна стая. Изобщо не ми дреме за нея. Нито ме интересува толкова управлението на форума. Не вярвам, че в БГ може да има възраждане на жанра книги-игри. Ако не се щурмува англоезичния пазар ще си останем на спомени и две-три книги годишно.
И с какво Котарака и Асасините ще заинтересуват едно англоезично издателство? При положение, че се продават съвсем скромно в страна, в която книгите-игри са преживели доста голям бум, как да се очаква да се продават добре на англоезичния пазар? Не осъзнаваш и проблема с превода.
В това свое мнение ти не заставаш на някаква позиция. Изброяваш какво не те интересува и какво не ти пречи. Това не е особено интересно. Интересно е какво те интересува до степен да се бориш за реализирането му. Понеже конфликтите (както със съратници, така и с противници) се появяват, когато започне борбата.
Понеже друга връзка с тебе няма… Пазиш ли си превода на итервюто както и опита ти за разказ игра?
Eee, каква е тази толкова страшна задна стаичка и какво толкова ужасяващо има там? Питам от позицията си на редови потребител на форума дето никога не е имал честта и удоволствието да надзърне в това толкова споменавано място
Ами просто няма да познаеш някои хора! Толкова различно в сравнение с откритите теми се държат и говорят в задната стая!:)
Мишо, мога да се съглася, че списанието пълни дупки, но не мислиш ли и че дава шанс на млади и/или начинаещи автори да се изявят? Освен всичките реклами и недотам интересни теми, може би ще видим разказа игра “Пътят на светлината”, който ме заинтригува, ще има и материал на Джейн, която познавам лично и смятам, че ще е качествен (особено на фона на останалото…) Та, мисълта ми е, че има и положителен аспект, който не бива да се отрича.
Списанието ме дразни много като идея (осъзнавам, че може да се цитира като хубав пример що за гад съм). Точно в стила на Уейн е и очевидно другите си падат по неговия подход към нещата. Не искам да се занимавам с анализи и оценки, сами ще видите докъде ще я докарат. За мен е пределно ясно, че цялата работа е простотия до шия. Разбира се, интересно е да се види какво ще измъдри Уейн с Колин. Може дори аудиторията на форума да разбере защо Колин не е отговорил на нито един техен въпрос.
Не мисля, че едно списание дава шанс на млади автори. Младият автор трябва да се докаже с книга-игра, а не с разказ-игра. Както и в сериозната литература, така и в книгите-игри късите форми са по-сложни. Нагледах се на къси форми на млади автори. Единствената причина да пишат къси неща е, че не им се занимава да напишат цяла книга. В тях не гори огън. Не носят хаос в душата си и няма да родят танцуваща звезда. Та… може дори да дадат на Червената роза право да се изяви.
Едно такова “списание” дава възможност някои проекти да видят бял свят. Щом това е била целта, чудесно. Но това можеше да стане преди половин година и то на сайта. Същият този сайт, от който Уейн агресивно не се интересуваше. Много е тъпа цялата работа, това е честното ми мнение.
Хм, този пост се превърна в новите “Въпроси към автора”.
Ами не е зле да се направи такава тема тук. Това бе най-популярната във форума преди управата да…
Стига разбира се въпросите да не разсейват прекалено Майкъл от предмета на инициативата
Ами защо да не си напрвим едно форумче далеч от дългата ръка на модераторите и задните стаи и не си пишем на спокойствие?
Събрахме се с организаторите в Най-вътрешната одая и решихме да не ви даваме обяснения защо няма да стане вашата!
От тия организаторите нищо не става! Пълни неудачници са!:)
Що се отнася до форумчето – без да правя реклама, ви препоръчвам knigi-igri.com. Може да пишем там
Поне докато нещата се успокоят.
Разгледах го и се регистрирах. Не изглежда зле, но за съжаление няма популярност, а колкото и добре да е направено – като ги няма хората стои доста пусто
Погледни пак темата, в която си писал. Мисля, че ще се оправят нещата.
Емиграцията рядко е добро решение. Всеки форум си има задни стаи и тайни общества. Не мисля, че е добро решение да се зарязва сегашното заради едно ново и абсолютно непознато. Няма никаква гаранция, че на новото място ще получите толерантност.
И аз съм ти дал идея там
Това е временна емиграция, а не измяна.
”
“И аз съм ти дал идея там
И съм ти отговорил. Интересни теми ще има през Новата година, да сме живи и здрави.
Цяло лято (и след това) не бях влизала в Форума на knigi-igri.net, и виждам , че съм изтървала целия екшън.
Малко ми стана кофти, че са те баннали. Но сайта се превърна в трибуна на Уейн, което е очевидно за умеещите да четат между редовете. А Торо му е нещо като като “подизпълнител”. Едва ли не двамата са “кръвни” братя и си подкрепят мненията…
Но, четейки най-накрая “Асасините” и “Котарака”, мога да направя сравнения и изводи, които не са в полза на Уейн. “Котаракът” е в пъти по-добра, там поне има действие. Вярно малко ме дразни стила на писане, но поне има Приключение и нещо става. “Асасините” са си чиста литература, нацепена тук там, колкото да се прикрие факта, че е била замислена като Книга. Но лично за мен безкрайните описания вътре и литературните упражнения в изящна словестност, не правят една книга-игра добра. А само изяждат обема и обезсмислят писането.
В една КИ трябва да има повече нещата, които “стават нещо”, и по-малко, които “са” нещо. Повече глаголи, по-малко същ. и прил. имена.
Е, това исках да кажа засега. Нищо лично срещу Торо или Уейн, не ги познавам.
Ами… с Торо играем бордови игри. Учи ме на тях и в този процес ме спуква от бой. И ако кажа за него нещо лошо, ще прозвучи някакси кофти точно в този момент:)
Не му е мястото на Торо да администрира форума, но пък само си представи без него каква простотия ще се възцари. Все пак той има нужда от този форум, там е голяма част от аудиторията на Котарака, а предстои втора книга…
Идеите на Уейн за книга-игра и изобщо за игра са толкова безумни, че няма смисъл да бъдат коментирани. Проблем на аудиторията на форума е, че му търпи простотиите – и като произведения, и като държание. Но, всъщност, когато чакаш някой друг да свърши нещо за тгеб, често единствената ти надежда са хора като Уейн.
В моята книга-игра ще има много глаголи и малко опити за литература. Ако някога реша да ставам писател, ще се пробвам с роман. Засега съм автор на книги-ИГРИ.
Съгласна съм с теб. Торо има нужда от форума, както и всички бъдещи писатели на КИ. Но завръщането на КИ далеч няма да е толкова бляскаво, колкото на старите и новите фенове/автори им се иска. Да се опитваш да обясниш на нов читател какво е КИ, е почти като да обясняваш на слепец какво е слънцето: докато не го види и хиляди думи няма да стигнат. Вероятно въздигане ще има, но това не е е еднократно действие, а дълъг процес. В този ред на мисли, ти разсъждаваш най-трезво от всички. Повечето стари фенове сигурно искат да вярват, че Торо и Уейн ще поведат парада, подобно на модерни кръстоносци. Но две птички пролет не правят… Може би до 5 години ще има някакво по-сериозно раздвижване. Но лично аз се съмнявам да се достигне старото ниво – от 2-3 КИ на месец (ако не бъркам). Иначе форумът е хубаво място за обсъждане на КИ и тестване на разкази-игри и развиване на нови автори.
За да има възраждане, трябва да има поне едно издателство. Уейн не е издателство. Той няма пари себе си да издава. Не разбирам как протича мисълта на хора, които имат някакво уважение към него и го разглеждат като издател… че даже и като автор.
Торо е много странен образ. Има способности, но какви са му целите само той си знае. Не вярвам, че има за цел да възражда книгите-игри. Все пак… вече е самостоятелен млад човек, който има доста повече способности от това да мизерства, пишейки 4-5 книги-игри на година.
Развиване на нови автори не може да има, понеже форумът е непоносим към критика. Освен това хората там се занимават с писане само между другото, което ги обрича на много аматьорско ниво. Аз може и да съм бил по-зле на 21 от тях, но зарязах образованието си и писах като луд в продължение на години, бях много концентриран в това.
За разказите-игри имам много лошо мнение. Едно време те просто засищаха някакъв огромен глад. В днешно време борбата за внимание е толкова жестока, че е безумно като привлечеш вниманието на някого, да му поднасяш нещо толкова постно като разказ.
Аз имам и сериозни съмнения, че има някакъв шанс пък да се привлече сегашното младо поколение (учениците изобщо). Някъде из форума имаше мнение да се правят КИ за малки деца, с повече картинки и с образователна цел. Или за по-ориентирани към реалността КИ (житейски казуси, професия и т.н.). Това разбира се носи рискове, и много повече разходи, и никакви гаранции за възвращаемост на инвестицията. Или имаме нов продукт на нов непознат пазар. И никакъв/малък капитал. Следствие?
Да не говорим, че основния пазар е сред читателите във форума, които не биха чели такива експерименти. Тук имаме стар/познат продукт на малък/ограничен пазар. И никакъв/малък капитал. Следствие?
Ужасно много пари за реклама, образоване на потенциалните публики, разпространение … а да, също за създаването/издаването на самата книга.
Но не ми се спори с ентусиастите във форума.
На Торо не мога да му ловя спатиите. Понякога си мисля, че смята себе си за най-прав (за КИ) и отхвърля всяко друго мнение.
Както спомена за критиката – повечето приемат критиката лично, но интересно това са все хора, които не искат да се развиват. Във форума всички сме като на “домашно” четене, от тези дето си правят литературните клубчета (за стихове най-често). Всеки си носи “нещото” и очаква нещо като потупване по-рамото и поощрение. Това води до душевен комфорт, но не и прогрес. Лично аз, когато пиша нещо искам да знам какво не му е наред. Дори и да ми кажат, че е ок, нещо все ме човърка, че може и повече.
Все пак форумът служи за нещо – връща спомените по златното време на КИ, които са колкото носталгични, толкова и хиперболизирани.
Да, разказът е твърде кратък и като замисъл, и като реализация. Дори и при развита система и добра история, пак резулатът няма да задържи вниманието за дълго… само за половин час
“Форумът е непоносим към критика” – Лисичков, Анардил и други потребители критикуваха Асасините. Мненията им могат да се прочетат. Аз лично критикувах Ро за разказ-игра “Пътят на светлината” в “Нова вълна”(макар и с две изречения, все пак съм аматьор). Много от твоите мнения също си стоят и си ги чета с кеф. Изобщо пълно е и с мнения критикуващи методите на Уейн, какво те кара да смяташ, че форумът е непоносим към Критика?
Многократното използване на думата “хейтър” ме кара да смятам така, както и лошата реакция към критиките ми, когато съм си позволявал да споделям мнение за произведение в Лично творчество. Етикетът “хейтър” е сложен както на Лисичков, така и на Анардил. Уейн съвсем спокойно го използва, сякаш не е никаква обида и даже сякаш е все едно да викаш “дълъг” на човек, който е висок 2 и десет.
Наистина, не са трити много от критичните мнения. Но лично мен това не ме устройва. Когато коментираш нещо на втора страница на някоя тема, после темата минава в трета страница и един от десет чете назад. Но когато настоявах, че не бива да се търпят глупостите на Уейн за нова книга на Любо Николов, никой не обърна внимание. И ето, сега по стандартите на Уен има интервю с Любо Николов. и всички трябва да му се радват, сякаш е цяла нова книга-игра. А според мен цялото нещо е подигравка и с управата на форума, и с аудиторията.
Забравих да попитам – Как ти се видя “Нова вълна”?
Ами… аз съм негативно настроен. Оценявам списанието като голяма тъпотия, абсолютно прахосване на ресурси. Но, разбира се, всичко е било премислено и прецизно изпълнено и т.н. Точно каквото може да се очаква от Уейн и като изпълнение, и като отговор на критиките. Очаквайте втори брой, който ще е по-добър от първия. С всеки следващ брой ще става все по-добре и така до окончателната победа на комунизма.
Прочетох с интерес интервюто с Любо Николов. Честно казано, не мога да се отърва от мисълта, че е фалшифицирано. Просто… много тъп разговор между двама души, от които единия е интелигентен. Доколкото помня Любо от съвместната ни работа в МЕГА, а и каквото си говорихме на една среща преди няколко месеца, трябва да е бил пиян, за да даде такова интервю. Освен това цялата щуротия с това да се регистрира на форума и после да не пише… не смърди ли яко всичко!? И това е по-добрата възможност, другите са Любо да е в много лош период или пък изобщо да не му пука какво интервю ще даде за аудиторията на форума.
Вече казах, че съм много против идеята за разкази-игри. Лошо няма , малка група хора се забавлява. Но да се твърди, че така ще се популяризират отново книгите-игри е абсолютно неадекватно.
Радвам се да видя че инициативата за нова КИ на Майкъл набира скорост и мога само да се надявам че няма да завърши по същия начин, по който буксува обществото останало около стария форум и сайта.
За глупостите в управлението knigi-igri.net не е коректно да говоря, макар че вероятно бих могъл да кажа много. Ще кажа само че когато ми омръзна и си тръгнах Ал Торо обеща, че “Следващата глупост на Уейн на форума ще бъде и последна-…” – като чета какво става на някога скъпия ни форум, май и Сашето е обзет от същата управленска апатия, както и същинските създатели на форума и сайта (ако някой още не е разбрал Ян написа цялото съдържание на статиите, а Вилиан кода, всички останали се включиха после) – и следва да си направя извода че не е по силите му да озапти колегите си.
Състоянието на knigi-igri.net превръща начинанието на Мишо и компания в нова възможност за развитие на жанра и феновете, с което трябва да кажа че евентуален провал ще е много тежък за нас, а евентуален успех ще е приятен… и доста преходен…
Мишо, на теб разчитаме!
Стига бре Жоре, „провалът ще е тежък”, „успехът ще е преходен”. От де тоз песимизъм в такъв жизнерадостен човек кат тебе!? =)
Провал може да има само ако нещата се правеха от хора дето не разбират и нямат желание, докато по първата може и да отговаряме по втората точка компенсираме дважди. Останали са две седмици все ще съберем оставащите кинти и ще задвижим нещата страшно няма.
Провалът, ако по някакъв начин има такъв, от чисто статистическа гледна точка, може да е само временен.
Успехът на начинанието ще доведе до 33% повече издадени книги-игри от „новата вълна” =Р Което си е един стабилен ръст.
С “преходния успех” съвсем сериозно имам предвид, че пазара няма да се раздвижи нито от една, нито от две, нито от три книги – такива трябва да излизат регулярно и от различни автори. Така че да бъдем реалисти.
Хей, ама ти си наясно с това – що се правиш на разсеян! :Р
Колкото до “оптимизма” по начало съм малко предпазлив към рискове които не съм в състояние да преценя, в случая разчитам на професионализма и опита на Майкъл. Не изключвам никой вариант обаче.
Напълно съм съгласна с теб. Мисля си, че по 1 книга на месец би било добре, но трябват поне 6 автора, ако приемем, че абсолютният им минимум е 2 книги на година. Отделно ни трябва Издателство, и изградена мрежа за ефективна дистрибуция. И експозиция в медии. За да има новини обаче трябва да има нови и нови КИ на пазара. Иначе ще се дъвчат стари заглавия и пак ще си бленуваме за неща, които няма да станат.
Просто нищо няма да стане. Трябват кадърни хора, за да се започне. И трябва да може този пазар да храни. Сега не може, затова само разни аматьорски изпълнения са възможни и те се правят за кеф, а не за пари.
Ама ти сериозно ли мислиш, че в Бг може да има раздвижване и възраждане на пазара?
За мен дилемата е следната – или English, или забвение
В България пазарат на книги расте ей ти едно изследване на НСИ: http://www.nsi.bg/EPDOCS/Publishing2010.pdf
през визирания период са издадеди 4000 заглавия в близо три милиона тираж.
Това че английския език е популярен не трябва да го прави единствения избор.
“Пазара” на книги игри в българия винаги е бил ограничен до специфична аудитория – запалянковците като мен, Ян, Никс и всички останали.
Когато говоря за пазар говоря за разширяването на тази аудитория, което няма да стане с опяването над двайсет годишни книжки, нито с каканижене как “ей сега, с тези две ръце ще създам пазар на книги-игри в България” – и пускането на нискокачествен полуфабрикат, слаб дори в сравнение със старите заглавия от прохождането на жанра.
Прочее, моята мечта никога не е било създаването на пазар за книги-игри в България, а излизането на нови и качествени такива. За съжаление обаче двете неща са свързани – ако новите неща, които излизат не стават, носталгията ще отмине бързо и всеки който си е припомнил някогашната мания полека-лека ще си насочи вниманието към “по-живи” хобита.
Когато пазара опре до там търговеца да се моли на потребителя дори само да му погледне продукта – всяка грешка е фатална и се наказва веднага.
Състоянието на жанра в момента е близо до това дъно, и ако нещата не започнат да се раздвижват (потретвам – нови, качествени заглавия, ако щете и в он-лайн вариант), там и ще си остане…
В светлината на горното не ми е ясно с кои продукти Кирил_пс смята да се “щурмуват” западните пазари.
От излезлите до момента “Котаракът” е просто безумно добра, без да нещо по същество ново като идея, а “Асасините” просто не става – според мен резултата би бил същия какъвто е в БГ.
Има вариант, в който ще падна и ще си счупя дясната ръка на три места и никога повече няма да мога да си служа с клавиатура достатъчно добре, за да пиша:)
Разбира се, винаги има рискове и човек трябва да прави две неща: да подхожда отговорно и да се надява да не го сполети много лош късмет.
Абсолютно вярно е, че успехът винаги е преходен.
Аз не знам с какво евентуална моя книга-игра може да оправи нещата, по-скоро няма да го направи. Моето виждане е като за лебедова песен, съжалявам, че трябва да го кажа. Просто 12 години по-късно да направя още веднъж нещо, в което съм бил добър, и да го направя за онези, които са ме харесвали навремето. Както и за себе си, разбира се.
Но, разбира се, ако някой се захване сериозно да развива жанра, може и да успее. Просто не виждам кой ще бъде и защо ще го прави.
Относно липсата на вяра в разказите-игри, искам да попитам каква е личната оценка на ММ за Тъмната Страна на Земята. Става въпрос за книга-игра на практика съставена от (дано не греша бройката) 5 разкази-игри. И това е една от най-харесваните от феновете.
В този ред на мисли, не мисля че има съществена разлика между цялостно произведение и серия от няколко тематично свързани разкази-игри.
Отворен съм към критика, макар че не изпитвам удоволствие от нея. И не винаги се вслушвам в това, което ми казва отсрещната страна. И държа на мнението на хора като Анардил примерно.
Вилорп,
чети внимателно какво съм написал.
Нали не желаеш да ти търся статистика за отрицателния прираст на населението, което ще се отрази в бъдеще на пазара?
Вярва ли някой, че Автор на книги-игри може да бъде професионалист само на БГ пазара?
Не само ти си мислил за КИ на Английски за англоезичния пазар. Но ето тук идва проблемът – езика. Не мисля, че английска гимназия или Toefl, или какъвто и да е друг сертификат, те правят по-добър, от който и да е нейтив спийкър. Освен това, другите елементи, които са ти нужни, пак са същите – издателство и начин за разпространиение. Сигурно ще ми дадеш за пример автора на Дестини Куест, но и на него не му е лесно. Сигурно има стотици автори на обикновена литература, които пишат на английски и издават, но колко от тях стават известни? Има си и елемент на късмет.
Но не казвам, че няма смисъл да опиташ. Ако не друго – това е много по-голям пазар.
@ Вилорп – За статистиката: това показва колко е издадено, не колко е купено и дали се чете изобщо. Да не говорим, че масово се превеждат и издават чужди бестселъри.
Права си Regina, нека оставим Англоезичния пазар за евентуално бъдеще.
Ама… какво толкова е постигнал англичанинът с Дестини Куест?! Аз не намерих никакви доказателства за сериозен финансов успех при него. А и едва ли може да направи поредица, ако не промени драстично нещата. Което едва ли ще направи, щом с толкова взаимствания от компютърните игри е писал първата две години.
Англоезичният пазар не умира за такъв продукт и той едва ли ще се харчи там.
Там е работата, че и той доникъде не е стигнал, щом сам трябва да се предлага. Малко книги стават бестселъри в световен план (или на Острова), а се пишат наистина много! Аз не съм чула за КИ да е станала бестселър в това отношение. КИ изискват много повече усилие, умствено най-вече, от повечето ПС игри. А масовият потребител е леко мързелив.
Во бощи линии последните новини бяха че е продал целия тираж и се готви допечатка. не се казва колко е тиража и колко ще е допечатката.
Единственото което намирам в мрежата е коствени сведения че в България се продават около 0,5-1 милион книги годишно. Отпечатват се 30 милиона годишно. => купуват се 3% от книгите
Котарака е в тираж 1000 и са продадени около 300 бр. => купени са 30% от книгите или книгите игри се купуват 10 пъти (1000%) повече от редовната литература.
Разбира се това е малко спекулативно, но това са цифрите.
Оспамихте хубавата тема за “значимите идиоти” с някакви пазарни глупости. Я някой модератор да зачисти, моля!
Модераторите са в отпуск, стига цвъркал :Р
На Рон бих отговорил – колкото е целесъобразно една книга игра да има или да няма дневник, да има такава или онакава схема за да стане добра игра, толкова е разумно и тя да се свие до разказ, или да се раздели на “серии” ако обстоятелствата го налагат.
Пускането на “периодика” като разкази-игри, което наблюдавахме в списанията на МЕГА и Плеяда бяха много приятна “подправка” за феновете, но според мен трябва да остане територия за много опитни автори. Напасването на историята и баланса на игра стават много трудни, когато знаеш че имаш да дописваш и трета и четвърта и пета част – задължително се получават недомислици, а и остава невъзможността всичко да се тества като един цял продукт.
Естествено, ако говорим за кратки игри без дневник нещата се улесняват значително, но винаги остава стария проблем, че когато стигнеш до края на историята все нещо ти се струва не на място в началото. А когато това вече е отпечатано, няма как да го промениш.
Накратко – колкото и приятно допълнение да е периодиката в КИ, за нея времето още не е дошло.
Доколкото помня, грешиш – книгата е съставена от три отделни разказа.
Много се срамувам от тази своя книга и вярвам, че тя просто излезе в подходящото време – затова хората я харесаха тогава, а сега ги държи носталгията и спомена, че са преживели приятни и забавни часове с тази книга-игра.
Според мен не е добра книга-игра и ако бях редактор и някой ми я донесеше, щях да я върна за доста поправки.
“В светлината на горното не ми е ясно с кои продукти Кирил_пс смята да се “щурмуват” западните пазари.”
Не съм на мнение, че Котаракът е безумно добра. По-скоро е добра прелюдия към нещо качествено.
Асасините ми харесаха като сюжет, както и някои интересни похвати.
НО не смятам, че с тези заглавия може да се превземе Запада. По-скоро с “Пробивът”, “Хлапето” и прочие ММ продукти, които ВЯРВАМ, че са ОРИГИНАЛНИ и нямат аналог на Запад.
(трудно се ориентирам в блога къде да поствам мнението си като отговор)
Натискаш “Reply” на съответния пост – и готово.
Кътаракът е дотолкова добра, доколкото като изпълнение превъзхожда всичко аналогично като структура, излизало преди нея. Всичко което е излизало като книга-игра с подобен дневник, и подобна дължина на играта е внимателно прегледано и обмислено от Торо, за да бъде оползотворено по най-добрия начин. Няма стара книга игра, в която без да има няколко страници дневник възможните разклонения на сюжета да са използвани толкова умело, че според мен в тази книга нищо повече не би могло да се развие – без да се променя механиката на игра. Затова я считам за толкова добра.
В Асасините единственият силен момент е схемата за двубоите, която обаче е зле балансирана (вероятно просто защото не е тествана) – по отношение на разклонения на сюжета книгата е пълно отбиване на номера – И НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ ТОВА Е НЕОБХОДИМО ЗАЩОТО ТРЯБВАЛО ДА СЕ РАЗКАЖЕ ИСТОРИЯТА. В основния сюжет могат успешно да се натъпчат достатъчно разклонения без да се загубят опорните точки на историята.
Затова Асасините (обективно погледнато) е толкова слаба. Като изпълнение на потенциала и полиране на механиката този продукт е по-назад от много свои пра-отци.
В случая, забележи не говорим кое ни харесва, а кое е добре изпълнено в сравнение с наличното до момента.
Нищо не пречи стари шедьоври от нашия пазар да се издадат на запад, но това няма ни най-малко отношение към българския пазар.
“В Асасините единственият силен момент е схемата за двубоите, която обаче е зле балансирана (вероятно просто защото не е тествана) ”
Не, не е единствения силен момент. Сюжетът, смяната на гледните точки, ритъмът на действие, литературният стил са изпълнени добре.
“по отношение на разклонения на сюжета книгата е пълно отбиване на номера”
Ако беше ми казал- “На теб тази книга-игра щеше да ти хареса и като обикновена повест”, щях да се съглася за съжаление. Интерактивността е основния недостатък. Но Уейн ще се реваншира с продължението или поне така съдя от неговите думи.
“-Нищо не пречи стари шедьоври от нашия пазар да се издадат на запад, но това няма ни най-малко отношение към българския пазар.”
Малко по-горе бях споменал, че според мен БГ пазар не съществува за този жанр. Доказателството е, че не съществува Автор, който да се изхранва от това или поне да печели сносна сума пари.
Точно – Асасините щеше да е чудесен роман, ако не се бяха опитвали да го кръстосват с турнирна книга-игра, хахахахаха.
Сега като каза, не знам някой да се е ИЗДЪРЖАЛ с доходи от книги-игри – Любо пишеше че печели по-добре като преводач, за позицията на Майкъл знаем всички, Блонд и Уейн си намериха други неща за правене като порастнаха, Елена Павлова винаги е имала развъдник за расови кучета а Джордж се занимава с реклама – на никой не му е това бизнеса…
Аз друг бизнес нямах. Докато пишех книги-игри, просто не можех да правя друго нещо.
Единствените ми други доходи идваха от игра на табла на вързано, понеже за мой късмет си имах един богат донор.
Искреното ми мнение е, че няма как да прокопсаш в писането дори на книги-игри, ако не правиш само това.
Сега тази книга ще я пиша в свободното си време, но все пак имам доста опит.
Тъй като се започна тема за “Тъмната Страна на Земята”, бих искал да попитам Майкъл, според него, къде точно са и слабите места? И какво би трябвало да и се подобри, за да стане по-добра?
Лично аз я смятам за много по-добра от доста други книги-игри- “Котаракът” и “Асасините” също са в този списък. Честно казано, съм на мнението, че голяма част от старите книги-игри са по-добри от “Котаракът” и “Асасините”. И като сюжет, и като игра. Искам “Новата Вълна” да постигне успехи, но прекаленото самочувствие и хвалби за тези две книги, започва да ме дразни. Не са лоши, но да се изкарва, че едва ли не, са задминали всички стари, за мен, е много далеч от реалността.
Абе… не знам дали е разумно да споделям в детайли мнението си за тази книга. Навремето се прие добре и явно в читателите има добри спомени от нея. Аз я препрочетох преди няколко месеца и не ми хареса. Примерно, има един избор каква светена вода ще изберешМ от Ватикана или от местния свещеник. Пълна тъпотия съм измислил: купуваш си от Ватикана, защото била истинска… Поне преди това да бях подхвърлил някъде знанието, че местния свещеник е мошеник, та да е ясно защо Ватикана е правилния избор.
Не ми допада и цялата трета част. Някакъв уклон към литературничене е, който не ми е бил по силите.
Хвалбите към Котарака ги намирам за нормални, понеже от доста време не е излизало нищо свястно. Но ми е трудно да си представя, че с Котарака може да се зариби човек по книгите-игри. И едва ли кой знае колко нови читатели са се заинтересували от книгите-игри.
За Асасините мога да кажа само лоши неща. Никаква история няма там – една клиширана боза, която всеки прочел 10-ина скапани фентъзита може да съчини. Колкото до бойната система… вероятно е копирана неграмотно отнякъде. Уейн няма грам математическа култура, той не би могъл да оразмери каквото и да е.
Не мисля, че ще има каквато и да е вълна. Ето защо вярвам, че предлагам на участниците в Инициативата нещо съвсем реалистично: една последна книга-игра от мен, която да покаже колко по-добър съм станал с времето. Случиха ми се доста неща в последните 12 години, мисля, че се развивах в добра посока и съм научил доста неща… би трябвало да мога да напиша много добра книга-игра. Но не вярвам, че дори да бях издал 3 такива книги-игри, това щеше да доведе до мания. Трябва си сериозно издателство с добро разпространение, трябва и добър маркетинг, който да проникне и в училищата… ама тогава ще се пишат книги-игри, които вече няма да са за вас, старите читатели. И не виждам кой би седнал да го прави. Пазарът е труден и ако можеш да направиш такова нещо, вероятно можеш да правиш доста по-интересни неща за доста повече пари. И понеже всеки от нас има един живот, избира по-интересните неща. Или повечето пари… каквото там му трябва и му се струва важно да има.
Сигурно звучи радикално, но КИ трябва да се напаснат към публиката, която искаш да завладееш. Учениците, например не четат просто ей-така. Дали фентъзито ще достигне до тях? Да може би някои четат фантастика, може би биха чели фантастични КИ, но играенето на WOW е по-интересно, нали така?
Книгата трябва да е близка до тях и техните проблеми. Да им решава проблемите, ако може. Чиклит литературата, например има ясно обособена публика.
Това е един вид опростяване на КИ. Не говори за дракони и принцеси, говори как главния герой се мъчи да си хване гадже, какво му се случва, как решава проблемите си.
Е, това е – радикалната идея – направете КИ “по-реални”.
Не звучи никак радикално, съвсем логично е. Ако правиш продукт, съобразяваш го с целевата си група. Само че такива неща се пишат доста трудно. Някакси, да дрънкаш глупости за принцеси и дракони е по-лесно, отколкото да пишеш за истинския живот и всеки да може да ти каже: да бе, ама това съвсем не е вярно. И затова повечето драскачи го избиват към измислици. Включително и аз съм го правил, тъкмо защото съм бил съвсем наясно, че не познавам действителността достатъчно добре, за да пиша за нея.
При все че ми е от любимите книги евър мога да посоча поне няколко неща в “Тъмната страна”, които можеха да бъдат изпълнени по-добре.
В “Пълнолуние” имаше кратък дневник, и при определено преиграване е възможно да се стигне до няколко проверки на умение. В “Огнената врата” всичко това отпадна – и получихме една доста дълга игра почти без дневник – освен “Оценка”-та на играта. Интересна е и в този вид, но при условие че играта е вече организирана по един начин в порва част, защо има промяна на механиката?
“Обречените земи” е много интересен разказ, но представяте ли си колко повече щеше да предлага на читателите ако беше изпълнен като истинска книга-игра?
Горните забележки не правят “Тъмната страна” по-малко любима за мен, но добре съзнавам че в книгата има неизпълнен потенциал.
Много ми е интересно, прочие, кое не е изпълнено като хората в “Котарака” – аз лично открих много малко и незначителни дефекти. Държа да кажа че никога не съм считал “Ми на мен пък не ми хареса” за адекватен аргумент.
Крем карамелът не ми харесва – това не е адекватен аргумент, а адекватно мнение. Трябва ли да описвам как действат вкусовите ми рецептори, за да се аргументирам? Картините на Пикасо са ужасни – как да се аргументирам?
Котаракът освен игрова механика е и литература, а тук опираме до Изкуство, което пък опира до личностни предпочитания и т.н.
Слабостите на Котарака съм ги коментирал в темата
Аз не съм казал, че не харесвам “Котаракът”, просто казах, че не е чак толкова добра, колкото се изкарва-тоест, че едва ли не, е задминала старите книги-игри. За мен Котаракът е добра като стил, света който е създаден също е готин, но цялото приключение не е нищо особено, състои се в някакво сваляне на Елинор,. За мен е твърде постно и скучно, може да е много добре изпълнена системата и прочие, но определено смятам, че в една книга-игра трябва да има повече действие и екшън, за да бъде наистина добра. Също, мисля че е просто въведение и очаквам, и се надявам, следващата да е много добра. Честно казано- на мен не ми харесва, го смятам за аргумент, за мен най-важното е една книга-игра да ми допадне, не се изживявам като някакъв критик или разбирач, за да давам някакви цялостни оценки. Котаракът, може да е и най-добре изпълнената книга-игра, но да предположим, че по някаква причина не бе допаднала на повечето хора, това щеше да си е достатъчен аргумент. Е, това не е така, тя се харесва масово, което означава че наистина е добра. Макар, че не съм убеден, че ако се беше появила едно време, щеше да има твърдения, че е надминала всички книги-игри. Книги-игри от старите, са ми оставили много по-готино усещане отколкото тя, книги-игри, които не бях чел преди и изчетох наскоро също ми харесаха повече.
Колкото до “Тъмната Страна на Земята”, за “Пълнолуние” и “Обречените Земи” съм съгласен, но не виждам никакъв проблем системата да бъде променена, това внася разнообразие и не единствената книга-игра в която е правено. “Огнената Врата” я смятам за най-добрата част и въобще не виждам смисъл от дневник подобен на “Пълнолуние” в нея.
Ми в случая промяната на играта не е проблем, просто защото цялата книга се е получила много сполучливо. Въпреки това го считам до голяма степен за рисков експеримент. Проблема с промяната на стила опира до две неща:
– Промяната ще допадне ли на читателя?
– Ще бъде ли така добър автора в новия си маниер на работа, както и в стария?
Нищо не пречи да се получи нещо успешно като “Тъмната страна”, възможно е обаче да има читатели разочаровани в очакванията си.
И на stalk, и на kiril_ps –
“На мен не ми харесва” е достатъчен аргумент, когато човек трябва да реши нещо за себе си – и крайно наивен, когато се опитва да съпостави два продукта обективно, още по-зле ако се опитва да посочи предимствата или недостатъците на съответния продукт на друг човек.
“Синът на пустинята” никога не ми стана любима, или дори предпочитана книга, но това в никакъв случай не ми пречи да оценя достойнствата й като игра и, да кажем, като хумористично повестование.
Двете книги на Джордж М. Джордж за индианците винаги са ми били от любимите, но това не ми пречи да забелязвам и разбирам техните недостатъци. Същото прочее мога да кажа и за “Сонора”.
“Котаракът, може да е и най-добре изпълнената книга-игра, но да предположим, че по някаква причина не бе допаднала на повечето хора, това щеше да си е достатъчен аргумент.”
Аз бих допуснал че достатъчно неща в “Котаракът” са много добре изпипани, и затова книгата е толкова добре приета от феновете. 
-Струва ми се че поставяш логиката в обратен ред.
Освен това не обичам да ми натикват думи в устата, по-горе може да прочетете какво точно съм казал за котарака.
Аз си казах аргументите, защо съм на мнението, че не е чак толкова добра. Нищо не съм ти “натиквал” в устата ( това как звучи, сори за израза, ама ти го употреби пръв), изказал съм се по принцип за книгата.
Peace then.
Това местенце се превръща в Алтернативен форум с участието на напусналия Пешка с мнение.
Пешка, върни се във форума, като Потребител. Така може да спорим (дискутираме) по много теми, когато си напуснал, аз тъкмо съм навлизал във форума.
Без Пешката е супер на форума!:) Изобщо не го искам обратно:)
Pe6ka_S_Mnenie likes your post!
LOOOOOOOOOOOOOOOOL.
No offence.
Какво имаш предвид.
Чел съм много от твоите мнения във форума и смятам, че те са добре аргументирани и обосновани, затова и те призовавам да се върнеш, не заради Ръководството, а заради нас Феновете
Кириле, Докато Уейн се прави на глоб мод във форума, няма как Жорко да се върне да пише там.:)
Жалко, че заради един човек губи възможността да общува с други интересни потребители.
Хахахаха, нито съм си тръгнал ей така, нито бих се върнал – но това няма значение. Оставете ги тия минали работи, сега важното е проекта с Майкъл да успее!
Почнах да чета настоящата тема , стана ми интересна, зачетох се и…достигнах до различни изводи, но ще споделя само един от тях. Тази тема съдържа далеч по – интересни и смислени мнения отколкото 99 % от темите на форума майка, публикувани през последните 1 – 2 месеца.
Ами, когато нормални хора споделят открито какво мислят, вместо едни да питат, а други да се правят на интересни и да увъртат…