Mindcrime
This user hasn't shared any profile information
Posts by Mindcrime
Значими идиоти
119Виждам, че ми е наложен бан във форума на книги-игри.нет. Потресен съм. Знам, че Уейн е долнопробна твар, знам и че СекъндШу е идиот. Но какво е накарало Торо да ми наложи 45 дневен бан, и само 33 минути по-късно да го промени на 30-дневен бан!? Сигурно са объркали някаква сложна формула, по която изчисляват наказанията ми, а после са се усетили и са се отнесли справедливо към мен.
Отвратен съм от цялата работа. Ако Торо е формулирал това (а май няма кой друг да е, при положение, че изявлението идва от него), бих искал да бъде така добър да си го защити:
Mindcrime получава 45 дневен бан заради константно погазване на правилата на форума и неуважението в комуникацията, което проявява към значителна част от потребителите, с които влиза в дискусия.
Заради десетина идиота с доказани качества не може да бъда обвиняван за лошо отношение към “значителна част от потребителите”. Нека Торо да бъде така добър да преброи на колко хора съм отговорил с огромно внимание и уважение в една от най-популярните теми на управлявания от него форум. И да каже какво значимо има в идиотите, че да са по-важни от такова мнозинство.
Размисли за пари и страсти
4След като изчетох доста коментари за Инициативата и за моето участие в нея, за моята изгода и моите мотиви, реших, че е време да посмятам и аз малко в публичното пространство.
Да приемем, че получавам чисто 3 000 лева на месец. Месецът има 21 работни дни или 168 работни часа. Това означава, че получавам 18 лева на час. По моя сметка ще вкарам в новата книга-игра поне 500 часа работа или 9 000 лева. Това е моята вноска за Инициативата. Разбира се, винаги ще има хора, които ще оспорят тези 18 лева на час или пък другите 500 часа… Веднага бих се съгласил с тях, че числата са неточни, само че вероятно ще се разминем в посоките на неточностите.
На някои хора 6 000 лева им се струва прекалено висока сума. Не споря. Това е сумата, която би ме заинтересувала да участвам. При положение, че оценявам своята вноска на минимум 9 000 лева, нормално е да имам високи изисквания към крайния продукт.
Получих и прочетох доста призиви за това да дам аз нещо на общността на читателите на книги-игри, вместо да ламтя за парите им. Не мога да разбера логиката зад такива призиви. Читателите на книги-игри не са сираци или инвалиди, че да просят за помощ. Аз им давам възможност да направят нещо, за да получат стойностен продукт. Не ги моля и не прося. Ако не бъде събрана сумата, няма да страдам. А общността ще остане да чака някой да й прави добро.
Писнало ми е да слушам отвсякъде за това как някой трябва да направи нещо, за да ни помогне. Сигурно и други народи по света прекарват времето си основно в чакане някой да им сервира нещо наготово, но българският народ не им отстъпва в това занимание. За съжаление, и сред младите са много разпространени подобни виждания, нищо че са отраснали в капиталистическа среда. Подобни възгледи ме отвращават, споделящите ги хора заслужават да тънат в мизерия.
Не смятам, че дължа нещо на читателите на книги-игри. Дал съм много на жанра и в замяна съм получил много.
Мога да поема цялата инвестиция сам. Мога да си позволя да похарча и 12 000 лева плюс вложен труд. Но тогава това ще си е мой продукт и ще бъде насочен към желана от мен аудитория. Най-вероятно няма да е българската читателска аудитория.
Много бих искал в Инициативата да се включат много хора. В идеалния случай за мен е по-добре да са 600 човека с по 10 лева. Бих бил доволен и на 100 човека с по 60 лева. Недопустимо е да са 6 човека с по 1 000 лева, понеже това е почти като да пиша за издателство. Казвал съм, че издател трябва да ми плати поне 10 000 лева хонорар, за да види моя книга-игра – това е истинското положение в момента. За Инициативата бих писал без пари.
Срещнах предположения, че е възможно да завлека участниците в Инициативата с пари. Смешно е. Какво бих правил с 6 000 лева в повече и опетнено име!? Но, разбира се, всеки, който изпитва опасения, е длъжен да не участва. Не смятам да убеждавам никого в нищо.
Всеки, който се обръща към мен, трябва да го прави с уважение, ако иска да получи отговор. Намерението да се включите с 60 лева в Инициативата не ви дава право да изисквате от мен каквото и да е. Не съм ваш фризьор или шофьор, на когото плащате за някаква услуга. Изнервят ме подобни просташки изцепки и не намирам за нужно да ги търпя.
В Инициативата мен ме вълнува възможността да видя повече хора да направят нещо, за да получат нещо, вместо да седят, и да чакат, и да мрънкат, и да дават акъли. Тази възможност ме накара да се съглася да участвам. Ако се намерят достатъчно хора, които да се включат, ще направим заедно нещо, което да ни носи удовлетворение.
За събирането на парите
6Приключих с проучванията на възможности за легализиране на събирането на парите. Кратката версия на новина е, че няма такава възможност.
Представих на трима адвокати следния случай:
Между 50 и 100 човека са изявили желание да участват с пари в Инициатива, чиято крайна цел е да излезе нова книга-игра от мен. Заявяват различни по размер вноски, между 30 и 300 лева, крайната цел е 6 000 лева. Поне половината от тези хора живеят в София, друга част са от различни градове на България, има няколко души от чужбина.
Когато се съберат парите, аз ще напиша книгата без пари, но после ще платя с техните пари на илюстратори, на издателство, на печатница…
В зависимост от качеството на продукта (твърди корици, хартия, аксесоари), тиража ще е между 240 и 1200 бройки. От този тираж 5/6 отиват пропорционално на вноските при хората, които са дали пари. Останалата 1/6 остава за мен, аз се разпореждам с нея. Тиражът няма да се продава в мрежата на книгоразпространителите, не търся търговска реализация.
Аз трябва да имам пълната власт да се разпореждам със събраните средства. Да нямам формално задължение да се отчитам на някакъв период или при поискване на някого от хората с вноски. Решението как да изглежда продукта трябва да е само мое. Изобщо, неограничени права за разпореждане с парите.
Аз трябва да имам и права върху текста на книгата. По никакъв начин хората с вноски не бива да получават права да ме задължават да променям част от текста по тяхно желание.
Един лесен вариант е хората да се организират помежду си, да ми дадат парите на ръка, после да ми вярват, че когато издам книгата, ще дам на всеки според вноската. Има ли вариант всичко да е законно и хората да са сигурни, че ако книгата не бъде написана, парите им ще бъдат върнати?
И от трите места получих мнения, че формализирането на такава инициатива е невъзможно заради сериозните разходи, които изисква. Сериозна работа изисква и изработването на договор, който да ми даде правата, които искам, а аз не бих започнал работа без да ги имам. Не виждам никакъв смисъл да харчим между 500 и 1 000 лева за формализиране. Нямам и желание да вкарвам тази сума предварително, а тя трябва да бъде похарчена преди да започне събирането на средства.
Веднага получих някои пренебрежителни коментари за качеството на използваните от мен адвокати. Разбира се, готов съм да приема, че сред вас има по-умни и по-успели хора от мен, с повече връзки в обществото и особено сред правистите. Ако някой може да представи работещо решение, което да удовлетворява моите изисквания и да не намалява драстично бюджета, готов съм да го обсъдим.
Ако това не стане, единственото възможно решение остава да съберете парите, да ми ги дадете и да изчакате излизането на книгата. Ситуацията изглежда трудна. От една страна, не е разумно да се събират пари преди да има сериозни изгледи за успех (което за мен означава хората да заявят пълната сума и когато това стане, в рамките на десетина дни всеки от тях да потвърди сериозното си намерение). От друга страна, докато се съберат последните 2 000 лева, най-вероятно някои от първите ще са се отказали, разубедили или просто изчезнали.
