След като изчетох доста коментари за Инициативата и за моето участие в нея, за моята изгода и моите мотиви, реших, че е време да посмятам и аз малко в публичното пространство.

Да приемем, че получавам чисто 3 000 лева на месец. Месецът има 21 работни дни или 168 работни часа. Това означава, че получавам 18 лева на час. По моя сметка ще вкарам в новата книга-игра поне 500 часа работа или 9 000 лева. Това е моята вноска за Инициативата. Разбира се, винаги ще има хора, които ще оспорят тези 18 лева на час или пък другите 500 часа… Веднага бих се съгласил с тях, че числата са неточни, само че вероятно ще се разминем в посоките на неточностите.

На някои хора 6 000 лева им се струва прекалено висока сума. Не споря. Това е сумата, която би ме заинтересувала да участвам. При положение, че оценявам своята вноска на минимум 9 000 лева, нормално е да имам високи изисквания към крайния продукт.

Получих и прочетох доста призиви за това да дам аз нещо на общността на читателите на книги-игри, вместо да ламтя за парите им. Не мога да разбера логиката зад такива призиви. Читателите на книги-игри не са сираци или инвалиди, че да просят за помощ. Аз им давам възможност да направят нещо, за да получат стойностен продукт. Не ги моля и не прося. Ако не бъде събрана сумата, няма да страдам. А общността ще остане да чака някой да й прави добро.

Писнало ми е да слушам отвсякъде за това как някой трябва да направи нещо, за да ни помогне. Сигурно и други народи по света прекарват времето си основно в чакане някой да им сервира нещо наготово, но българският народ не им отстъпва в това занимание. За съжаление, и сред младите са много разпространени подобни виждания, нищо че са отраснали в капиталистическа среда. Подобни възгледи ме отвращават, споделящите ги хора заслужават да тънат в мизерия.

Не смятам, че дължа нещо на читателите на книги-игри. Дал съм много на жанра и в замяна съм получил много.

Мога да поема цялата инвестиция сам. Мога да си позволя да похарча и 12 000 лева плюс вложен труд. Но тогава това ще си е мой продукт и ще бъде насочен към желана от мен аудитория. Най-вероятно няма да е българската читателска аудитория.

Много бих искал в Инициативата да се включат много хора. В идеалния случай за мен е по-добре да са 600 човека с по 10 лева. Бих бил доволен и на 100 човека с по 60 лева. Недопустимо е да са 6 човека с по 1 000 лева, понеже това е почти като да пиша за издателство. Казвал съм, че издател трябва да ми плати поне 10 000 лева хонорар, за да види моя книга-игра – това е истинското положение в момента. За Инициативата бих писал без пари.

Срещнах предположения, че е възможно да завлека участниците в Инициативата с пари. Смешно е. Какво бих правил с 6 000 лева в повече и опетнено име!? Но, разбира се, всеки, който изпитва опасения, е длъжен да не участва. Не смятам да убеждавам никого в нищо.

Всеки, който се обръща към мен, трябва да го прави с уважение, ако иска да получи отговор. Намерението да се включите с 60 лева в Инициативата не ви дава право да изисквате от мен каквото и да е. Не съм ваш фризьор или шофьор, на когото плащате за някаква услуга. Изнервят ме подобни просташки изцепки и не намирам за нужно да ги търпя.

В Инициативата мен ме вълнува възможността да видя повече хора да направят нещо, за да получат нещо, вместо да седят, и да чакат, и да мрънкат, и да дават акъли. Тази възможност ме накара да се съглася да участвам. Ако се намерят достатъчно хора, които да се включат, ще направим заедно нещо, което да ни носи удовлетворение.